— Той ли е? — попита мъжът.
— Да.
По тона й личеше, че е много развълнувана.
— Хайде да тръгваме — чуха да казва Ричард.
— Но още не сме пили мляко — взе да протестира Робърт.
Карълайн също се помъчи да убеди баща си да поостане още малко. Дейвид просто загледа баща си гневът му беше твърде силен, за да може така лесно да му прости, както бяха сторили по-малкият му брат и сестра му.
— Трябва да взема един пакет.
По тона на гласа му децата разбраха, че не бива повече да спорят с него. Робърт даже и не се обади.
— Какво има в него? — попита Карълайн, вдигайки глава към баща си.
— Нещо, предназначено за Луси.
— За празненството довечера ли? — искаше да знае момиченцето. — Тя пак ще бъде хубава, нали? Даже по-хубава от Арабела.
Карълайн улови баща си за ръка и лекичко подскочи. Дейвид се извърна към нея и се опита да я подразни, правейки гримаса, но тя не му обърна внимание.
Ричард се засмя.
— Елате. Ще ви отведа вкъщи.
Дейвид отново измърмори нещо под сурдинка Баща му го изгледа строго.
— Ето я каретата, татко — изрече бързо момчето, когато забеляза погледа на баща си.
После се обърна към Робърт.
— Ще съм в нея преди теб, Робърт.
— Ами… — отговори брат му и се затича, а след него хукна и Дейвид.
— Глупаци — обобщи Карълайн и усмихната вдигна глава към баща си по начин, който го накара да осъзнае защо бащите на хубавите момичета побеляват по-рано, отколкото бащите на момчетата.
Мъжът и жената, които сега тръгнаха след тях, си размениха съучастнически погледи. Те наблюдаваха, докато семейството се качи в каретата, после мъжът направи знак на един кочияш, който чакаше клиенти през входа към парка.
Когато Ричард се върна с децата вкъщи и ги остави под грижите на гувернантката и учителя, разбра, че разходката е продължила по-дълго, отколкото беше предполагал. Затова се отказа от вечерята и веднага излезе. Когато се върна, вече беше станало време да се преоблича за празненството.
През по-голямата част от деня Луси беше заета да уточнява последните детайли за предстоящото празненство. Но намери и време да влезе в учебната зала и да обещае на децата, че ще могат да наблюдават пристигането на гостите от най-горната стълбищна площадка.
— И ще поръчам на готвачката да ви донесе от същите ястия като за гостите — обеща им с усмивка, припомняйки си колко вълнуващо беше за самата нея, когато като дете й позволяваха да наблюдава пристигането на гостите и после да опита от ястията, приготвени специално за тях.
— Ще дойдете ли с татко да ни видите, преди да дойдат гостите? — попита Карълайн почти с плач.
Робърт и Дейвид направиха гримаси, след като чуха въпроса й. Тя се извърна да ги погледне.
— Е, добре де, нали вчера пак трябваше да ходят на бал, а пък дойдоха?
— Ще се опитаме — отговори й Луси с усмивка, прикриваща болката при спомена за случилото се предната вечер. — Само дано гостите ни не започнат да пристигат по-рано.
— Дядо може да ги посрещне вместо вас — предложи Робърт. — Днес ми каза, че и той ще присъства на бала. Обаче как ще се изкачи по стълбите.
В този миг по-големият му брата го изгледа насмешливо.
— Чух, когато Джарвис каза на единия лакей да го пренесе — изрече Дейвид с такъв тон, сякаш очакваше Робърт да му възрази. — И да пренесе и инвалидната му количка.
— О! — успя само да възкликне по-малкото момче. После децата отново извърнаха погледи към Луси очаквателно. Тя им се усмихна, пожела им довиждане и си излезе.
Докато стигна стаята си, вече куцаше. Не обърна обаче внимание на болката и за пореден път провери дали всичко по предварително изготвения от нея списък от необходими за празненството неща е свършено. След това се протегна и за миг затвори очи.
— Сега да си взема вана — промърмори тя, чудейки се дали ще й остане време и за лека дрямка. Докато чакаше да донесат водата, още веднъж провери мислено всички детайли по празненството, с надежда нищо да не е пропуснала.
Когато вече се беше отказала да се надява, че ще успее да се приготви, преди да пристигнат гостите, в стаята влезе Ричард, облечен в черно и бяло — комбинация според най-последната мода. Той се усмихна, оценявайки балната й рокля в морскозелено, гарнирана с бродерии в златно. Това съчетание още по-добре подчертаваше белотата на кожата й. Беше сложила и перлите си.
— Мисля, че тези бижута ще подхождат повече на роклята ти — обяви той, докато й подаваше кутия с гривна, огърлица, обици и декоративен гребен от злато и диаманти.
Лекичко я улови за раменете и я обърна така, че да може да разкопчае пърлената й огърлица. Луси се загледа в бижутата, които държеше. После се опита да се извърне и да погледне Ричард в очите.