— Ей, зяпльо — каза той радостно. — Тъкмо започвах да се чудя дали не съм те ударил прекалено силно.
Ръката ми внимателно проучи подутината на тила. Трепнах, защото чуковете отново заудряха в главата ми.
— Обзалагам се, че боли — продължи той и устата му се разтегли в усмивка. — Искаш ли да пиеш?
— Кой сте вие? Какво търсите тук? — изръмжах аз.
— Реших, че ще е по-добре да те донеса у дома — каза той и опъна дългите си крака. — Време е да си поговорим малко. Аз и ти ще оформим едно прекрасно приятелство. Казвам се Рос. Приятелите ме наричат Оскар. Искаш ли да си побъбрим сладко, друже?
— Искам да ти вкарам хубавите бели зъбки в черепа — казах аз и се наежих.
Той се засмя. Изглежда искрено се забавляваше.
— Не те обвинявам, но на твое място не бих опитал. И по-едри от теб са мислили, че могат да се справят с мен и са получили своето. Дай да не се караме. Това е сделка. Имам нещо за продан, което ти би искал да купиш. Просто като фасул.
Значи Люсил беше права. Щяха да ни изнудват. Изгледах втренчено мъжа, който се наричаше Рос и се опитах да разбера колко опасен би могъл да бъде. Като начало ме интересуваше какво знае и колко иска, за да си държи устата затворена. Едва тогава можех да реша какво да правя с него.
— Е, какво толкова имате за продан?
— Недалеч оттук има една хубава ивица пясък, където момчета и момичета отиват да се позабавляват. Там си имам скривалище и когато ми потрябват допълнителни доходи, отивам и чакам. Невинаги съм късметлия, разбира се, но миналата вечер бях. Видях съпругата на един известен рекламен магнат и негов служител да спортуват на плажа. Хрумна ми, че този приятел може да пожелае да се раздели с няколко кинта, ако не иска да се обадя на шефа му и да му разкажа какво става. Ще се изненадаш от броя на хапльовците, които залавям за една година по този начин. Така значително увеличавам доходите си.
Взех си една цигара и я запалих.
— Сделката не е кой знае каква. Трябва да разчитаме на взаимна честност.
Той кимна.
— Точно така. Обикновено са готови да се разделят с петдесет кинта, за да не се разчуе, а и от теб не съм очаквал да изкарам повече, но след катастрофата… Съпругата на рекламния магнат отблъсна атаките ти и избяга. Взе ти колата и удари с нея едно ченге. Хитра идея беше да смениш номерата, обаче аз лагерувах пред къщата ти дълги часове с фотоапарат и светкавица. Сега във фотоапарата има снимка, която може да ви изпрати с момичето на топло за десет години. Ако не си късметлия и ти се падне строг съдия, може да хлътнеш за петнайсет. Струва ми се, че ще изкарам симпатична сума от теб, ако искаш да избегнеш затвора и да спасиш и нея.
Седях там, гледах го и ми беше ясно, че наистина съм загазил.
— Не гледай така тъжно, друже — каза той и се ухили. — В края на краищата какво са парите? В живота има и по-важни неща. Дори да имаш един милион пак няма да си щастлив, ако си в затвора. Дай да се захващаме за работа. Трябват ми пари. Искам да напусна града. Ще уредим всичко с едно плащане. Всичко в брой и няма да кажа на шефа ти, че излизаш с жена му и няма да изпратя снимката на ченгетата. Става ли?
— След това ще дойдете за още.
Той отпи от уискито и се ухили.
— Да, разбира се, това е риск, който ще трябва да поемеш, но за една хубавичка, тлъста сума бих могъл да те забравя.
Аз се стегнах.
— Колко?
— Между вас двамата — каза той и се отпусна в стола — струва ми се, че можете да съберете трийсет хиляди. Тя сигурно има няколко диаманта, които да заложи. Обзалагам се, че и ти си заделил настрана някоя торбичка, пълна с такива работи. Да, хайде да се спрем на трийсет хиляди. Евтино е.
По гърба ми полазиха студени тръпки.
— Вие сте луд! Изобщо нямам толкова пари. Ще купя снимката за пет хиляди — нито цент повече.
Той си изпи уискито и остави чашата.
— Много хубав скоч. Давам ти срок до края на седмицата да събереш мангизите. Ще ти се обадя да ти кажа къде да ги доставиш. Трийсет бона в брой.
— Казвам ви, че ги нямам. Най-много пет.
Той се наведе напред, взе една цигара от кутията на масичката и я запали.
— Вразуми се, готин. Можеш да продадеш тази къща. Ето ти петнайсет хиляди. А и тя като събере малко мангизи… Трябва да се организираш. Сделката ще бъде с едно плащане. Няма да се връщам за повече. — Той изведнъж се засмя. — Няма да идвам за повече, защото ще се убедя, че няма за какво да се връщам. Сега слушай, готин, когато вкарам куката си в някой хапльо, много внимавам да влезе дълбоко и да остане вътре. Или ще отидеш в затвора за петнайсет години и ще завлечеш и нея, или ще намериш трийсет хиляди долара. Имаш шест дни. Помисли си. Ще ти се обадя в четвъртък да видя как се справяш. Това, което трябва да решиш, е дали е по-добре да ми дадеш мангизите или да прекараш петнайсет години в затвора. Съвсем просто е. — Той се изправи. — Аз зная какво бих направил, но може би ти не мислиш като мен. Не позволявай това да ти развали сънищата, готин. В края на краищата какво са парите? — Той тръгна през стаята, леко наперен. — Извинявай, че се наложи да те ударя, но ти наистина си го търсеше. Пак ще се видим, така че недей да страдаш по мен. Чао, мерси за питието.