— Очаква ви в гримьорната си — каза той и ме изгледа с любопитство. — През онази врата, свийте вляво, вратата със звездата в дъното.
Благодарих му. Той се забави достатъчно дълго, за да бръкна в портфейла си, ако съм склонен, но тъй като не бях, си тръгна.
Изпих си питието, платих сметката в троен размер и се запътих към вратата, която келнерът ми посочи. Попаднах в типичната обстановка на кулоарите. Пред мен имаше очукана врата с избеляла златна звезда на нея. Похлопах и чух женски глас:
— Влезте.
Завъртях дръжката и се оказах в неголяма стая с осветено огледало, малка тоалетка, параван в ъгъла, два обикновени стола и протрит килим на пода. Долорес седеше пред огледалото и работеше върху лицето си. Беше облечена в червена копринена дреха, разтворена достатъчно, за да се видят загладените й бедра с найлонови чорапи. На тоалетката имаше бутилка джин — полупълна. До нея — чаша, в която можеше да има или джин с вода, или чист джин. Тя не се обърна. Когато затворих вратата и тръгнах към единия от столовете, погледна отражението ми в огледалото.
— Помислих, че може да сте вие. Искате ли джин? Тук някъде има чаша.
Седнах.
— Не, благодаря. Бях на уиски. Идеята беше аз да ви поканя.
Тя се наведе напред и се заоглежда. Взе една четка и свали пудрата от черните си вежди.
— Защо?
Стори ми се, че е леко пияна, но не бях сигурен.
— Хареса ми изпълнението ви. Реших, че заслужава бутилка шампанско — казах аз, без да откъсвам поглед от нея. — Освен това исках да разговарям с вас.
Тя остави четката и отпи от чашата. От гримасата и трънката, която премина по тялото й, разбрах, че съдържа чист джин.
— Но кой точно сте вие?
Очите й бяха като стъклени и леко разногледи. Беше доста пияна, но не достатъчно, че да не знае какво върши и какво говори.
— Името ми е Честър Скот. Живея и работя в този град.
— Скот? — Тя смръщи вежди. — Честър Скот? Къде съм чувала това име?
— Нима?
Тя завъртя очи, направи гримаса и сви рамене.
— Някъде… значи, харесахте изпълнението ми? — Тя протегна ръка. — Дайте една цигара.
Дадох й една, дадох и на себе си, и след това ги запалих.
— Изпълнението беше добро, но обстановката не съответстваше.
— Знам. — Тя изпрати дим до тавана, след това отпи още малко джин. — Чухте ли как аплодираха? Човек може да си помисли, че имат пришки по ръцете.
— Това не е вашата публика.
Тя се намръщи.
— Артист, който струва нещо, може да се оправи с всяка публика.
После отново започна да изучава лицето си в огледалото. Взе четчица за мигли и започна да се гримира с бързи, сръчни движения.
— Какво правехте долу на плажа тази сутрин? Не се хванах на тази история с плуването.
— Оглеждах мястото. А вие какво имахте предвид, когато решихте да се жените за ченге?
Тя остави четчицата за мигли и бавно се обърна. Блестящият й поглед беше станал трудно уловим.
— Какво ви интересува за кого се женя?
— Ей така, струва ми се странно, че момиче като вас би желало да се омъжи за полицай.
Устните й се сгърчиха в усмивка.
— Да, но той беше много специално ченге.
— Така ли? — посегнах да изтръскам цигарата си в една празна тенекиена кутия от тютюн, която стоеше на тоалетката. — Колко специално?
Тя сложи ръка пред устата си, за да прикрие леко уригване.
— Имаше пари. — Изправи се и отиде зад паравана. Движеше се несигурно. — Имате ли пари, господин Скот?
Завъртях стола си така, че да виждам паравана. Отгоре се показваше само косата й. Съблече дрехата си и я хвърли на пода.
— Имам малко пари — казах аз. — Не много.
— Единственото нещо на този свят, което има значение и важи, са парите. Не оставяйте някой да ви заблуди. Казват, че здравето и религията са хубави неща, но аз си избирам парите — каза тя зад паравана. — Ако ги нямате, по-добре си купете бръснач и си прережете гърлото. Човек е нищо без пари. Не може да си намери прилична работа, не може да отиде там, където си заслужава, не може да живее там, където си заслужава, не може да контактува с хората, с които си заслужава. Без пари се превръщаш в част от тълпата, а според мен това е най-низшата форма на живот — да бъдеш част от тълпата.
Тя излезе иззад паравана. Сега беше сложила червена копринена рокля, която демонстрираше формите й в нейна полза. Тръгна несигурно към тоалетката, за да среши тъмната си коса.
— В бизнеса съм от десет години — продължи тя, докато прокарваше гребена през косата си. — Нямам голям талант. Това не са мои думи. Принадлежат на моя пиян импресарио, който ми е увиснал на врата, защото не може да намери друг източник на пари. Малкият ми талант не ми докарва доходи, за които си заслужава да се говори. Осигурява ми хляба, ако може така да се каже, и това е всичко. Затова, когато това червендалесто ченге започна да ме подработва, го оставих, защото имаше пари. През изминалите десет години съм работила практически във всяко нощно заведение по това гадно крайбрежие и въпреки че са ме задиряли безброй пъти, никога не ми бяха правили предложение за женитба. Тогава ченгето се появи на сцената. Груб, жесток, ужасен, но поне искаше да се ожени за мен. — Тя млъкна и довърши джина в чашата си. — Имаше пари. Правеше ми подаръци. — Отвори едно чекмедже и измъкна златна пудриера. Хвана я така, че да мога да я видя. Беше скъпо, впечатляващо украшение. — Даде ми това, без да очаква да хвърля дрехите си в момента, в който го получавам. Даде ми палто от катерици и аз все още не бях свалила дрехите си. Каза, че ако се омъжа за него, ще ми подари и палто от норки. — Тя спря и сипа още джин в чашата. Отпи и сгърчи лице, отвратена от вкуса му. Предположих, че не би казала толкова много, ако не беше гипсирана и продължих да слушам, с наострени уши. — Той имаше къща в Палм Бей. Много хубава, с тераса с изглед към морето, а и стаите бяха специални — една от тях имаше осветен стъклен под. Щях да се омъжа за този човек, ако беше останал жив достатъчно дълго, въпреки грубостта му. Влизаше тук, без да си сваля шапката, качваше си краката на тоалетката и ми викаше „кукло“. Но той се оказа достатъчно тъп, за да го убият. — Тя изпи джина и остави чашата потръпвайки. — Беше достатъчно тъп точно когато Арт Галгано… Тя млъкна рязко и присви очи в старанието си да ме фокусира. — Изглежда се напих. За какво съм се разприказвала така пред вас?