Все едно че се опитвах да задържа дива котка. Някак си успя да вдигне коляно и да ме блъсне в гърдите. Пуснах ръцете и. Тя се изплъзна от мен, но в този момент предметът падна на земята. Вдигнах го.
Беше шофьорска книжка.
Разгледах я.
Беше издадена на нейно име преди две години.
Обърнах се и я погледнах. Тя не мърдаше. Клечеше в ъгъла, скрила лице в шепите си. Започна да плаче.
XII
Сложих шофьорската книжка в джоба си, обърнах гръб на плачещото момиче и тръгнах към банята. Пуснах водата в умивалника и измих драскотините по врата си. Бяха доста дълбоки и болезнени. Спрях кръвта. Погледнах се в огледалото и разбрах, че няма да мога да скрия, че съм се бил. Отидох в спалнята. Свалих пижамата и облякох един анцуг. Върнах се в хола, седнах и се загледах в пясъка, морето и палмите в далечината. Мислех и пушех, когато чух движение зад гърба си и се обърнах. Люсил стоеше на вратата. Спогледахме се.
— Чес — гласът й потрепери. — Мога да обясня… наистина мога…
— Добре, влизай и обяснявай. Сигурно си заслужава да се чуе. Ти доказа, че си доста изпечена в лъжите, но ето сега вече можеш да спечелиш Оскар, ако се потрудиш.
Тя се приближи и седна на един стол до мен.
— Моля те, Чес… Знам колко си ядосан, но никога не съм те лъгала. Наистина не съм.
На лицето й се появи израз на светица, от който ръцете ме засърбяха да я хвърля на коляното си и да я наложа с най-близкия инструмент, който ми попадне.
— Ако ми беше поискал книжката, щях да ти я дам. Нямаше нужда да се държиш така.
— Слушай, не злоупотребявай с търпението ми.
Тя докосна устни с езика си и невинният израз беше изместен от тревожна умора.
— Съжалявам, Чес. Не исках да те дразня — каза тя меко. — Ако не ми вярваш, като ти казвам, че не съм те лъгала, ти…
— Остави — казах аз нетърпеливо — давай с обяснението. Тази история с уроците по шофиране беше номер, нали?
Тя започна да разхожда показалеца и средния пръст на лявата ръка по бедрото си. Това трябваше да изрази смущението на малкото момиченце, но аз не се хванах.
— Виждаш ли, Чес, влюбих се в теб в момента, в който те видях — каза тя с нисък глас и погледна нагоре. Очите й бяха големи и бляскави.
И на това не се хванах.
— И кой беше този момент?
— Когато забелязах, че ме гледаш онази нощ, при първото ти посещение в къщата.
Върнах се към този момент. Стори ми се много, много далеч в миналото.
— Когато се възхищаваше на отражението си в огледалото. Тогава ли?
— Да.
Тя върна пръстите си назад от коляното към бедрото и после ги разгледа внимателно, за да види дали не са пострадали при разходката.
— Бях самотна, Чес. Не можеш да си представиш какво е да си омъжена за старец. Роджър е толкова скучен. Исках да те опозная. Бях сигурна, че си забавен. Така реших, че ще бъде добра идея да се престоря, че не мога да карам и да те помоля да ме научиш. Направих го само, за да имам претекст да се запозная с теб.
Изстрелях фаса си в градината.
— Е, това вече е нещо — възхитих се аз. — Значи ти просто се нуждаеше от претекст, за да се запознаеш с мен?
Тя ме погледна и после скромно отмести очи.
— Никога не бих ти казала това, Чес, но мисля, че трябва да получиш обяснение. Това е нещо, което едно момиче не обича да си признава.
— Не мога да разбера. Ти се влюби в мен в момента, в който ме видя. Така ли?
Тя прехапа устни.
— Да.
— Но аз си спомням, когато бяхме на плажа заедно и те попитах дали ме обичаш, ти изглеждаше не само изненадана, но дори и ядосана от въпроса.
Тя се размърда неспокойно.
— Аз… аз си помислих, че може да стане опасно, ако си призная, че те обичам. Аз… не исках… — гласът й секна.
— Добре, няма да те смущавам повече, Люсил. Но трябва да си изясня едно. Ти се престори, че не можеш да караш само защото искаше да се забавляваш с мен. Това вярно ли е?
Тя пак се размърда неспокойно.
— Ами, не точно. Исках да те опозная. Мислех, че би било интересно да те познавам.
— Е, сега ме познаваш. Намираш ли ме интересен?
Тя леко се изчерви.
— Разбира се. Хубаво е да разбереш, че някой мъж те обича. Любовта е важно нещо в живота на едно момиче. Роджър не ме обича.
— Кога откри това, преди или след сватбата?