Чух шум от бягащи хора и трима полицаи с пистолети в ръка се скупчиха в стаята.
— О’кей, О’кей, О’кей. Справих се.
Той се приближи до мен, пъхна пистолета си в джоба и ми се ухили.
— Обзалагам се, че се бяхте уплашил.
Погледнах го. Бях все още толкова уплашен, че не можах да кажа нищо. Той се наведе над мен и започна да размотава лепенката около китката ми. В този момент Джо Фелоуз влезе забързано. Очите му щяха да изскочат, а лицето му лъщеше от пот.
— Здрасти, Чес — каза той и спря изведнъж, като видя тялото на Ейткън. Лицето му стана сиво-зелено и той бързо отстъпи. — Мили Боже! Мъртъв ли е?
— О’кей, вие двамата — каза Уест — излезте оттук.
Той ме потупа по рамото, докато се изправях колебливо.
— Идете да седнете на терасата, докато намеря време да поприказвам с вас. Успокойте се. Чух го какво каза. Излезте навън и ме почакайте.
— Убил ли я е? — попитах аз.
— Да — отвърна Уест. — Сигурно е бил луд. Вярно ли е, че има рулетка в „Литъл Тавърн“?
Сложих ръка на револвера си. Фотоапаратът беше все на същото място. Освободих го и го пуснах в ръката му.
— Тук има снимка на рулетката. „Инкуайърър“ ми даде фотоапарат.
— Май ме очаква тежък следобед. Излезте на терасата и стойте там.
Уест отиде до телефона. Един полицай ни избута навън. Ние седнахме, а той се облегна на касата на вратата и ни загледа с отегчение.
— Видях как двамата главорези те извеждат от задния изход на клуба — каза Джо. — Проследих ви, защото бях сигурен, че си загазил. Стигнах дотук, но те изглеждаха прекалено яки за мен и затова извиках ченгетата.
— Благодаря ти, Джо — казах аз и се изтегнах в плетения стол. Чувствах се доста зле.
Минутите се точеха едва-едва. Джо изведнъж каза:
— Изглежда ще останем без работа.
— Може и да не останем. Някой трябва да ръководи „Интернешънъл“. Това може да е нашият голям шанс, Джо — казах аз и погледнах към пясъка и морето.
— Да, не съм мислил за това — той се размърда неспокойно. Сигурно е бил луд. Винаги ми се е струвало, че има нещо шантаво в него.
— Чу ли го какво приказваше?
— Бях пред вратата на верандата през цялото време. Ужасно се страхувах, че ще ме види. Ако онзи полицай не беше с мен, не знам какво щях да правя.
— И аз така се почувствах.
След това млъкнахме. Седяхме и чакахме около час. После лейтенант Уест излезе на верандата.
— Хванали са Клод и твоите две приятелчета — каза той и лицето му цъфна в усмивка — а четири каруци с градски благородници са потеглили към ареста. Само гледайте заглавията във вестниците утре! — Той седна и ме погледна. — О’кей, хайде да започнем означало. Има някои неща, които не разбрах. Ще трябва да дойдете в полицията и да напишем всичко. Вървете напред и говорете.
И аз тръгнах напред и заговорих.