Поклатих глава.
— Благодаря, полковник, но напускам. Ще започна война, за която е по-добре да не знаеш. Мога да свърша дори в градската морга или в затвора, така че агенцията по никакъв начин не трябва да бъде замесена. — Изправих се и погледнах дебелата папка „Торсън“ на бюрото му.
— Само една последна услуга, шефе — казах аз и я взех. — Искам това.
— Мислиш ли, че има нещо общо със смъртта на Сузи?
— Не само мисля, а съм сигурен, че е така. В тази папка не е събрано всичко, шефе. Има неща, които съм убеден, че не би искал да знаеш. Благодаря. С удоволствие работих в агенцията и съжалявам, че всичко трябва да свърши така.
Полковникът стана и протегна ръка.
— Ако се измъкнеш от тази каша, Дърк, винаги си добре дошъл при нас, знаеш това.
— Не зная дали ще се измъкна от тази каша — казах аз и поклатих глава. — Смятам да ги удрям там, където най-много ги боли.
— Само не прави глупости, Дърк.
— Ще ги удрям там, където ги боли. Рано или късно ще отвърнат на удара. Това е. Ще напиша молбата си за напускане и ще кажа на Бил да поеме работата.
Оставих го разтревожен и се върнах в кабинета, където заварих Бил.
Погледна ме, а аз седнах на бюрото си, срещу неговото.
— Бил, ще поемеш работата изцяло — казах. — Полковникът ще те повика. Аз напускам.
— И аз ще напусна, Дърк — отговори той тихо. Изгледах го.
— Как така?
— Ето така. Щом ти напускаш и аз ще напусна. Много е просто.
— А защо ти е да го правиш? Слушай, Бил, не искам да си имам неприятности. Ще поемеш работата тук, а аз напускам и толкова.
— Когато някакви отрепки залеят лицето на момиче като Сузи с киселина, и когато това момиче е приятелка на най-добрия ми приятел, аз не мога да не тръгна с него, това е. Може и да не ме искаш, но няма да се отървеш от мен. Ще напуснем заедно и заедно ще подгоним тези копелета.
— Не!
Бил вдигна ръка.
— Знам. Може и двамата да свършим зле, но преди това ще им създадем доста неприятности. Напиши си молбата за напускане и ми я дай, за да видя как се пише. След това ще направя и моята. После ще отидем у вас и ще решим как да действаме.
— Не. Слушай, Бил. Наистина съм ти благодарен за това, но…
— Дявол да го вземе! — извика той. — Не ме ли чу? Или ще вървим заедно, или поотделно. Ако се наложи и сам ще ги подгоня.
Гледах го и наистина се развълнувах. Знаех, че щеше да ми бъде повече от полезен. Знаех, че ако съм сам, шансовете ми да оцелея са много по-малки.
— Благодаря ти, Бил — казах аз. — Добре. Ще действаме заедно.
Придърпах пишещата машина и написах молбата си за напускане. Подадох листа на Бил, за да напише своята.
— Ще отида при полковника — каза той.
— Занеси му и двете.
Бил заобиколи бюрото и сложи ръка на рамото ми.
— Дърк, щом сме двамата ще се справим.
— Не знаеш с какво се захващаш, Бил. Може би преди да отидеш при полковника е по-добре да поговорим.
— Пет пари не давам с какво се захващам — отговори той и се ухили. — Връщам се веднага.
Излезе.
Докато Бил беше при полковника, аз се заех да разчистя бюрото си. В един от шкафовете имах сак, така че прибрах всичко, което ми трябваше, плюс папката „Торсън“, плюс полуизпитата бутилка уиски.
Бил се върна и се ухили широко още от вратата.
— Никакви проблеми. Полковникът се ядоса, но каза, че ме разбира. Той е с нас, Дърк. Така че, ако се измъкнем от тази каша, работата ни очаква отново.
— Искаш ли да си разчистиш бюрото?
— Няма какво да разчиствам. Гладен съм. Хайде да вървим да хапнем.
— Ти вечно си гладен — казах аз. — Седни малко. Искам да ти кажа нещо.
— Дърк, когато човек е гладен, колкото съм аз, се съсредоточава много трудно. Хайде да хапнем, пък след това ще говорим, а?
Свих рамене.
— Добре. Ще се отбием да кажем „довиждане“ на Гленда и след това ще отидем при Лусино.
Макар че вече беше станало седем и половина, Гленда още бе на бюрото си.
— Искаме да се сбогуваме, Гленда — казах аз, когато с Бил застанахме на прага на кабинета й.
— Влезте, Дърк — Тя се изправи. — Искам да ти кажа колко ужасно се чувствам и колко съжалявам. Опитай се да намериш тези зверове. На твое място бих направила съвсем същото.
Тя избута два плика към нас.
— Това са заплатите ви за месеца. Без възражения. Заповед на полковника.
— Той е добър човек — казах аз и взех пликовете. — Е, да се надяваме, че ще се видим отново.
— Разбира се. И още нещо, Дърк. Ако ти трябва някаква информация и мислиш, че бихме могли да помогнем, естествено неофициално, обади се.
— Благодаря, Гленда.
Стиснахме си ръцете и с Бил тръгнахме към асансьора.