Самият той се почувствува успокоен и доволен от себе си: не беше виждал младата принцеса десетина години.
— Длъжен съм да кажа на краля — добави Бувил, — че принцеса Клеманс е още по-хубава, ако стои пред вас…
Луи мълчеше. Сякаш бе забравил присъствието им. Издал напред глава, леко прегърбен, той странно общуваше с портрета. Не само го проучваше, а го разпитваше, разпитваше и себе си. В сините очи на Клеманс Унгарска съзираше нещо от погледа на Йодлин — замечтаност, търпение, умиротворяваща доброта. А и в усмивката и цветовете й също имаше известна прилика с хубавата дворцова перачка. Все едно Йодлин, но потомка на крале, предопределена за кралица.
За миг Луи се опита да си представи в рамката на портрета лицето на Маргьорит Бургундска, каквато си я спомняше: изпъкналото чело, черните къдрави коси, мургавата кожа, враждебните при най-малък повод очи…
После този образ се разсея и пак се появи лицето на Клеманс, тържествуваща във ведрата си красота. И Луи доби увереност, че край тази руса принцеса тялото му няма да бъде застрашено от немощ.
— Ах, тя е красива, тя наистина е красива! — промълви най-сетне той. — Чудесна идея, чичо, че сте поръчали портрета й. Много съм ви благодарен. А на вас, месир дьо Бувил, ще дам двеста ливри рента от държавното съкровище… в деня на сватбата.
— О, Ваше Величество! — прошепна признателно Бувил. — Честта да ви служа е достатъчно възнаграждение за мен.
Кралят се разхождаше силно развълнуван.
— И така, сгодени сме! Сгодени сме… Остава само да се освободя.
— Да, господарю, и това трябва да стане до лятото. При такова условие ще може да сключите брак с принцеса Клеманс.
— Надявам се, че няма да се наложи да чакам толкова дълго. Но кой постави това условие?
— Кралица Мария, господарю… — поде Бувил. — Тя има и други кандидати за внучката си и макар вие да сте най-блестящата и най-желаната партия в нейните очи, не възнамерява да се заангажира след този срок.
Луи X се обърна въпросително към Валоа, който си придаде учуден вид. Докато Бувил отсъствуваше, в желанието да си припише заслугата, че е уредил всичко, поддържайки контакт с Неапол, Валоа бе уверил племенника си, че там са на път да поемат окончателен ангажимент, без уговорки за срока.
— В последния ли момент постави това условие унгарската кралица? — попита той Бувил.
— Не, монсеньор. На няколко пъти спомена за това. И в последния момент отново се върна към този въпрос.
— Ами! Празни приказки, за да ни пришпори малко и да си даде важност. Ако случайно — макар и да е съвсем невероятно, — анулирането се забави повечко, унгарската кралица ще потьрпи.
— Не съм сигурен, монсеньор, условието бе поставено съвсем сериозно и категорично.
Валоа не се чувствуваше много удобно и забарабани с пръсти по облегалката на креслото си.
— До лятото… — прошепна Луи, — до лятото… А в какво състояние заварихте конклава?
Тогава Бувил разказа накратко за мисията си в Авиньон, без особено да наблегне на личните си неудачи. Предаде получените от Гучо сведения, разказа за срещата си с кардинал Дюез и подчерта, че избирането на папа зависи преди всичко от Марини.
Луи X слушаше много внимателно, като час по час поглеждаше портрета на Клеманс Унгарска.
— Дюез… — каза той. — Защо пък не Дюез?… Готов е да провъзгласи анулирането на брака ми… Не му достигат гласовете на седем френски кардинали… Значи вие, Бувил, твърдите, че само Марини може да се справи с този проблем?
— Абсолютно съм уверен, господарю.
Вироглавия бавно пристъпи към масата, където бе оставил оправдателния акт, изготвен от Филип дьо Поатие. Взе едно гъше перо и го потопи в мастилницата. Шарл дьо Валоа пребледня.
— Племеннико! — извика той, като се спусна към него. — Няма да освободите от отговорност този мошеник, нали?
— Други пък, чичо, твърдят, че сметките му са чисти. Шестима от бароните, натоварени с анкетата, са на това мнение. Само вашият канцлер поддържа становището ви.
— Племеннико, умолявам ви да почакате… Този човек ви лъже, както лъжеше баща ви! — извика Валоа.
Бувил би предпочел да бъде извън стаята.
Луи X втренчи упорития си, зъл поглед в чичо си.
— Казах ви, че ми трябва папа! — натърти той.
— Но Марини е против Дюез!
— Какво от това? Нека избере друг!
И за да пресече всяко ново възражение, той добави съвсем не на място, но затова пък много авторитетно:
— Не забравяйте, че кралят принадлежи на правосъдието, за да наложи тържеството му.
И подписа акта.
Валоа се сбогува, без да скрива яда си. Задушаваше се от ярост. „По-добре да бях му намерил някоя непривлекателна гърбуша. Нямаше толкова да бърза. Ето ме изигран и Марини ще се върне в двора благодарение на интригите, които изплетох, за да го изгоня оттук.“