Той имаше нахалството да изказва съжаление за скандала, който с всички сили се бе постарал да предизвика.
— Първата мисъл на Луи пред изстиналия труп на баща му и единствената му мисъл оттогава насам е да излезе от неудобното положение, в което се намира по ваша вина, и да заличи срама, който сте му донесли.
— Какво иска Луи? — попита Маргьорит.
Д’Артоа повдигна огромния си крак и тропна два-три пъти с пета по плочите.
— Възнамерява да поиска анулиране на брака ви — отвърна той, — виждате, че копнее това да стане час по — скоро, щом ме е пратил незабавно при вас.
„Значи никога няма да бъда кралица на Франция!“ — помисли си Маргьорит. Безумните мечти, които бе лелеяла от предния ден, бяха разбити. Един ден бленуване срещу седем месеца затвор… и срещу цял живот?
В този миг влязоха двама войници с дърва и съчки и запалиха огън.
Щом излязоха, Маргьорит жадно протегна ръце към пламъците, които лумнаха аленочервени под каменния свод на камината. Тя постоя безмълвно известно време, наслаждавайки се на благотворната топлина.
— Така да е — въздъхна най-сетне младата жена. — Нека поиска анулиране. С какво мога да допринеса аз за това?
— Ех, братовчедке, работата е там, че можете да сторите много и ще са готови да ви бъдат признателни за няколкото думи, които няма да ви костуват нищо.
Оказва се, че прелюбодеянието не е довод за анулиране на брак. Абсурдно звучи, но е така. Бихте могли да имате и сто любовници вместо един и дори да се валяте в бордей, пак щяхте да бъдете завинаги омъжена за човека, с когото сте се свързали пред бога. Попитайте капелана или когото искате. Самият аз накарах да ми обяснят тия неща, защото никак не съм сведущ по църковно право.
Бракът изобщо не се разтрогва и ако искате да го анулирате, трябва да докажете, че е имало пречка да бъде сключен или че не е бил консумиран. Следите ли мисълта ми?
— Да, да, разбирам ви — потвърди Маргьорит.
— И ето — поде исполинът — какво измисли монсеньор дьо Валоа, за да помогне на Луи.
Той замълча и се изкашля.
— Съгласявате се да признаете, че дъщеря ви Жана не е от Луи. Признавате, че винаги сте отказвали да отдадете тялото си на съпруга си, така че не е имало истински брак. Заявявате съвсем честно това пред мен и пред вашия свещеник, който ще подпише показанията ви. Между предишните ви прислужници или близки все ще се намерят няколко услужливи свидетели, които да удостоверят този факт. Така връзката помежду ви няма да бъде вече неразривна и анулирането ще стане от само себе си.
— И какво ми се предлага в замяна?
— В замяна ли? — повтори д’Артоа. — В замяна на това, братовчедке, ви се предлага да бъдете отведена в някой манастир в Бургундското херцогство, докато бъде произнесено анулирането, и да живеете после, както ви е угодно и както ще бъде угодно на семейството ви.
Първият порив на Маргьорит беше да отговори: „Приемам. Заявявам и подписвам всичко, каквото искате, при условие да се махна оттук!“ Но тя забеляза, че д’Артоа я дебнеше, полуспуснал клепачи над сивите си очи и жестокият му поглед твърде малко съответствуваше на добродушния тон, с който се мъчеше да говори. „Ще подпиша — каза си тя, — а после пак ще ме държат затворена.“ Щом бяха дошли да се пазарят, значи имаха нужда от нея.
— Това ще означава да ме накарат да изрека една груба лъжа — заяви тя.
Д’Артоа избухна в смях.
— И таз добра, братовчедке! Вярвам, че сте изричали и други, без толкова много скрупули!
— Може да съм се променила и да съм се разкаяла. Трябва да размисля, преди да реша.
Робер д’Артоа смръщи лице в странна гримаса, като изви устни на една страна.
— Тъй да бъде! — каза той. — Само че мислете бързо. Трябва да бъда в Париж другиден сутринта за тържествената погребална служба за крал Филип в Парижката света Богородица. Двадесет и три мили без да свалям ботушите си. При тия пътища, по които затъваш в два пръста кал и се мръква рано, а се съмва късно, съвсем нямам време за губене. Ще си дремна един час и ще дойда да похапнем заедно. Няма да ви оставя сама, братовчедке, първия ден, когато ще ядете, както подобава. Сигурен съм, че ще вземете необходимото решение.
Той излезе бързо и едва не събори по стълбата стрелеца Гро-Гийом, който се качваше, плувнал в пот, с огромен сандък на гърба. Друга покъщнина беше струпана в подножието на стълбата.