— Не, това е най-доброто.
Ръката на Тед задейства цифровия усилвател.
Подслушваният разговор зазвуча в слушалките на Итън.
— Но аз те видях с нея — каза жената.
— Кога? — попита мъжът.
— Вчера. Седяхте на една и съща маса в библиотеката.
— Приятели сме, Дона. Само приятели.
— Как да съм сигурна, че не сте нещо повече?
— Защото те обичам и никога не бих направил нещо, с което да те нараня.
Тед изключи звука.
— Добре. Спомням си тази двойка. Той наистина кръшка. Правил го е поне с четири жени, за които се сещам. Истински боклук.
— Значи няма да продължите да наблюдавате това?
— Напротив, ще продължим. — Тед затрака на клавиатурата. — Отбелязвам картината от тази камера. По-късно някой от техниците ще прегледа записите с господин Кръшкач от последната седмица. Ще провери дали някоя от любовните му срещи не е излязла от контрол. Господин Пилчър и Пам ще получат докладите утре сутринта.
— А после?
— Ще предприемат действията, които сметнат за необходими.
— Искате да кажете, че ще го накарат да спре да го прави ли?
— Ако поведението му бъде изтълкувано като заплаха за общия мир ли? Със сигурност.
— Какво ще направят с него?
Тед вдигна очи от пулта и се усмихна.
— Искате да кажете какво ще направите. По всяка вероятност вие ще се заемете с проблема, шериф Бърк.
Тед върна на екраните въздушния изглед към Уейуърд Пайнс.
— След като вече сте запознат в най-общи линии как работи системата и какви са възможностите й, аз съм на ваше разположение. Какво искате да видите?
Итън се облегна назад в стола си.
— Можете ли да ми покажете проследяващия чип на Алиса?
Появи се червена точка в къща в източния край на града.
— Очевидно това не е тя — каза Тед. — В нощта на смъртта си Алиса е махнала чипа си и го е оставила в чекмеджето на нощната си масичка.
— Дори не знаех, че Пилчър има дъщеря. Как го понася той?
— Честно казано, не знам. Дейвид е сложен човек. Най-много от всичко цени контрола над емоциите. Сигурен съм, че скърби насаме.
— Къде е майката на Алиса?
— Не е тук — каза Тед с тон, който ясно даваше да се разбере, че няма да позволи задълбаване по този въпрос.
— Добре, покажете ми движението й през града през последната седмица.
Тед заработи с пулта.
Точката излезе от къщата, стигна до общинската градина и се върна.
После излезе отново от къщата и изчезна от картата.
— Това е било последното й идване в планината ли? — попита Итън.
— Да.
Микрочипът на Алиса отново се върна в града.
Задвижи се нагоре-надолу по Главната.
До градината.
Отново до дома й.
Итън стана и се протегна. После попита:
— Можете ли да покажете друг микрочип?
— Разбира се. Чий?
— На Кейт Хюсън.
— Имате предвид Кейт Болинджър.
Тед въведе името й и чукна един панел с дясната си ръка.
Появи се втора точка, в друга част на града.
— Можете ли да изолирате всички случаи, когато двете точки са били едновременно на едно и също място? — попита Итън.
— Това вече е нещо. Колко назад?
— Пак толкова. Да започнем преди една седмица.
Итън изчака Тед да вкара параметрите.
Когато погледна екраните, на картата имаше четири двойни точки.
— Можете ли…
— Да извикам видео- и аудиозаписи от всяка среща ли? Помислих си, че така и няма да ме попитате. — Тед увеличи първите две точки в общинската градина. — Това е първата среща — обясни той. — Преди шест дни. Само момент. Искам да намеря най-добрия ъгъл. — Превъртя различни изгледи прекалено бързо, за да може Итън да проумее нещо. — Така, това е най-добрата картина.
Образът на Кейт изпълни екраните. Беше с лятна рокля, слънчеви очила и сламена шапка. Вървеше към камерата между редици саксии с цветя. На едната й ръка се полюшваше плетена кошница, пълна с плодове и зеленчуци.
Долната част на екраните се запълни от нечий тил.
— Това Алиса ли е? — попита Итън.
— Да.
Тед увеличи звука.
Кейт:
— Няма ли вече ябълки?
Алиса:
— Не, свършиха бързо.
Кейт бръкна в кошницата и й подаде нещо.
— Спрете картината — каза Итън.
Образът замръзна — Кейт с протегната ръка.
— Какво е това? — попита Итън.
— Зелена ябълка?
Тед пусна видеото.
Кейт:
— Винаги ни осигурявате най-хубавите плодове и зеленчуци. И реших да ви донеса нещо от моята градина.
Алиса: