— Не, би трябвало да можем да я открием.
Екранът в горния ляв ъгъл оживя и Тед каза:
— Ето я.
Екранът показваше картина от камерата в ъгъла на фитнесзала.
Помещението бе пълно с велоергометри, пътеки за бягане, тежести.
Беше празно, с изключение на една жена в центъра на кадъра, която се набираше на висилка без никакви видими усилия.
— Просто повика чипа й, така ли?
— Точно така. Какво означава всичко това, Итън?
Итън погледна към картината от коридора.
Още бе празен.
— Имаш ли камера при входа на тунела?
Пръстите на Тед заработиха.
Тунелът се появи на екрана.
Маркъс седеше на бетона, опрял чело в коленете си.
— Кой е това? — попита Тед.
— Придружителят ми.
— Какво е станало с него?
— Насочи пистолет към мен.
Маркъс се опитваше да се изправи. Успя, но краката му внезапно се подгънаха и той тупна отново по задник на земята.
— Ще те питам нещо, Тед.
— Какво?
— Какво правеше преди Пилчър да те вземе тук?
— Когато го срещнах, жена ми беше мъртва от една година. Бях бездомник, пиех до смърт. Той работеше като доброволец в приюта, в който отсядах понякога.
— Значи си се запознал с него, докато ти е сипвал супа?
— Точно така. Помогна ми да се изчистя. Щях да съм мъртъв, ако не се беше появил в живота ми. Изобщо не се съмнявам.
— Значи смяташ, че е извън всякакво подозрение? Че не може да сгреши?
— Чухте ли ме да казвам това, шерифе?
На екрана Маркъс вече стоеше и се опитваше да направи несигурна крачка навътре в тунела.
— Тед, при предишното ми идване тук ми показа как можеш да проследиш микрочип. Да видиш къде е бил някой.
— Да.
— Предполагам, че това не се отнася за Пилчър, нали?
— Точно така.
— Ами за Пам?
Тед се обърна в стола си.
— Защо?
Маркъс вече залиташе по тунела.
— Просто го направи.
— За какъв срок?
— Искам да видя къде е била преди три нощи.
Всички екрани угаснаха.
После се сляха във въздушен изглед към Уейуърд Пайнс. Червена точка се появи върху планината южно от града.
— Какво е това място — попита Итън.
— Комплексът.
— Можеш ли да увеличиш?
— Да, но ще ми даде картина само върху дърветата по склона. Имаме добър въздушен изглед към града, но не и над комплекса.
В долния десен ъгъл на екрана имаше числа, които като че ли показваха времето във военен формат.
— Намирала се е там в 21:00, така ли? — попита Итън.
— Да, в девет вечерта.
— Добре, тръгни бавно напред.
Времето се забърза — минаха секунди, минути, часове, но точката не помръдна от мястото си.
Тед спря картината на пауза и каза:
— Сега е един след полунощ — каза той.
— И Пам още не е напуснала планината. Продължавай напред.
Малко преди 01:30 точката излезе от планината, тръгна през гората и стигна до пътя към Уейуърд Пайнс.
Тед увеличи.
Точката на Пам стана по-голяма и вече бързо се движеше по пътя към града.
— Направи онова нещо, което показва всички райони, които се намират под визуално наблюдение — каза Итън. На екрана се появи картата. — Тъй като Пам е с чип, движението й задейства камерите, нали така?
— Да.
Пам тръгна по странична уличка, вървяща успоредно на Главната.
— Колко е часът сега?
— Два без единайсет минути.
— Можем ли да видим самата нея на камерите?
— Странно…
— Кое?
— Не получавам опция за картина от камерите. — Тед увеличи още повече. Всичките двайсет и пет екрана показаха картина между две пресечки. — О, ясно. Виждате ли? Застанала е на сляпо място.
Отблизо на картата имаше пръснати тъмни петна и докато секундите отминаваха, Пам сякаш винаги оставаше в тях.
— Добра е — каза Тед. — Знае разположението на камерите и къде да застане, за да стои извън кадър.
— Продължи напред към два без пет — каза Итън.
Прескочиха няколко минути напред.
Точно в два без пет точката на Пам се озова на южната страна на операта при ъгъла на Главната и Осма.
„Била си там. В нощта на смъртта й си гледала как Алиса и Кейт се разделят“.
— Може би ако ми кажете какво търсите, ще мога да ви помогна повече — каза Тед.
В два без една Пам тръгна на юг.
„И после си последвала Алиса“.
Пам излезе в обхвата на камерите.
— Мога да покажа картина — каза Тед.
— Да видим.
Екраните показаха изглед към Главната улица.
Картината беше неясна, но Итън успя да различи сянката на Пам, движеща се бързо по тротоара.