Изтощена.
01:51
Зрението на Джейни бавно се възвръща. Тя трепери обляна в студена пот и огъва болезнено пръсти, благодарна все пак, че, изглежда, никой сън, от който е успяла да се измъкне, не може да я върне обратно. Поне засега.
С мъка се вдига на крака, докато майка й продължава да хърка на дивана, и се отправя с несигурна стъпка към банята — стомахът й вече се бунтува. Повдига й се, има усещането, че всеки момент ще повърне, мие механично зъбите си. Довлича се до стаята си и внимателно затваря вратата.
Пада на леглото като буца тесто.
След изпитанието с мисията с наркотиците от миналия месец Джейни знае, че трябва да възстанови силите си или чуждите сънища пак ще превземат живота й.
Тази нощ нейните собствени сънища са обладани от кипнали океани, ураганни вълни и спасителни жилетки, които потъват като камъни.
11:44
Джейни се събужда от нахлуващата слънчева светлина. Гладна е като звяр, сънувала е храна. Усеща миризмата й.
— Кейб? — промърморва със затворени очи.
— Тук съм. Отключих с моя ключ. — Той сяда на леглото до нея и пръстите му отместват заплетената коса от лицето й: — Тежка нощ, а Ханаган? Или още наваксваш?
— М-м-м-м — обръща се Джейни. Вижда чиния с тост и омлет, от който все още се вдига пара. Усмихва се широко като океански прилив и се нахвърля жадно. — Ти си най-страхотното тайно гадже на света.
Мисии и тайни
2 януари 2006
11:54
Последният ден от зимната ваканция.
Джейни и Кабъл са в свободната спалня на Кабъл — неговата компютърна стая — проверяват оценките си от изпитите в училищния уебсайт.
Добре, че Кабъл има два лаптопа. Иначе по обяд, когато резултатите излязоха, щеше да се развихри страшен бой. Всъщност кого залъгват. Те могат да се търкалят на пода и да се боричкат независимо от всякакви резултати.
Но Джейни е нервна.
След акцията с наркотиците на изпита по математика преди няколко седмици беше предала празни листове. Разполагаше с добро извинение — все пак кръвта по суичъра й още не беше засъхнала. И учителката й даде втори шанс. Жалко, че той се падна точно след онази тежка вечер, когато трябваше да дебне сънищата на ежегодния благотворителен бал в гимназията. Онази вечер всички врати бяха заключени. Джейни нямаше друг изход.
Джейни и Кейб биха пропуснали целия бал, ако можеха да избират. Но имаха мисия.
Под прикритие.
По заповед на Капитана.
— Търсим ученици, които сънуват учители, Джейни, — беше казала Капитана. — Или пък учители, които сънуват ученици.
Джейни си помисли, че това звучи странно и интригуващо.
— Нещо по-конкретно? — беше попитала.
— Още не е дошъл моментът — беше отговорила Капитана. — Ще ви дам повече информация след Нова година, след като изясним някои неща. Засега само си отбелязвайте, ако попаднете на отношения ученик-учител.
За Джейни не е проблем да стои будна цяла нощ. Сънищата са онова, което изстисква живота й. След шест часа преследване на хорските сънища от тайното й място зад трибуните остана напълно изтощена.
Естествено Кабъл стоеше неотлъчно до нея и й подаваше кутийки с мляко и енергийни вафли (с неохота се беше отказала от сникърса). Имаше достатъчно сънуващи.
Жалко, че не успя да намери нещо по-съществено. Нещо свързано с отношенията ученик-учител. Само ученик-ученик, за нейно голямо разочарование.
А когато още с пристигането си на бала Люк Дрейк, звездният играч на футболния отбор в гимназия „Фийлдридж“, заспа напълно пиян върху гимнастическите постелки, Джейни не издържа:
— До, тук бях, Кейб! — простена, задъхвайки се между сънищата. — Събуди го и, мамка му, не му давай пак да заспи! Няма да го понеса.
Люк обикновено сънува най-вече себе си и е твърде самоуверен, когато е гол. Но Кабъл е виждал Люк под душовете след физическо и казва на Джейни:
— Люк определено има какво да компенсира в сънищата си.
Що се отнася до Кейб, не може да се каже дали е имал повече успех от нея онази вечер. Неговата роля е да изгражда отношения, затова и работата му отнема повече време от тази на Джейни, преди да даде резултат. Създава връзки, печели доверие и има рядката способност да кара хората да казват невъзможни неща пред скрития микрофон. А накрая Джейни забожда черешката. Поне по този прекрасен начин мина всичко последния път.