Знам, че ще се проваля. Но ще продължа да се опитвам, докато ти ми позволяваш.
„Изпрати“.
Джейни чете.
Преглъща с усилие.
Обръща се към него.
— И аз искам същото — казва. Изправя се и се намества в скута му. Обвива ръце около врата му. Той обхваща кръста й и затваря очи.
10 януари 2006
16:00
Джейни влиза в полицейското управление, минава през металния детектор и слиза надолу.
— Хей, новата! — подвиква мъж на около трийсет, когато тя стига до вратата на капитан Комиски и чука. — Ханаган, нали? Капитана поръча да ти кажа да влизаш. Оставила ти е някои неща. Аз съм Джейсън Бейкър. Работихме с Кабъл по случая е наркотиците.
Джейни се усмихва.
— Приятно ми е да се запознаем — стисва ръката му. — Благодаря — добавя и отваря вратата на офиса.
В единия край на бюрото лежи най-миниатюрният мобилен телефон, който Джейни някога е виждала, а до него — средна по размер кутия и пощенски плик. Кутията е с панделка. Широка усмивка грейва на лицето й, взема нещата и излиза. Качва се в колата и е интерес разглежда кутията с подаръка и плика, наслаждава им се.
Решава да изчака.
16:35
Седнала на леглото, отваря първо плика. Традиционна поздравителна картичка с прост подпис отдолу: „Фран Комиски“. И безплатен сертификат за курс по самозащита в „Бойните изкуства на Марио“. Яко.
А в кутията се мъдрят всевъзможни козметични глезотии, които Джейни никога не би помислила да си купи сама. Релаксиращи масла, масажно олио, ароматни соли за вана и цял куп лосиони в очарователни шишенца. Джейни изскимтява. Най-хубавият подарък на света.
Обажда се на Марио и се записва за курса, който започва на следващия ден. После взема телефонния указател и проверява очните кабинети. Намира оптика, която работи и вечер, и се обажда да си запази час. Момичето от регистратурата и казва, че има отказан час за пет следобед днес и пита ще успее ли?
Ще успее.
Часът е записан.
Парите за колежа са насреща.
Излиза от оптиката обедняла с 400 долара, но с нови, модни, секси очила. Обожава ги, това е истината.
И вижда с тях.
Дори не е предполагала колко зле е било зрението й преди.
Разликата е невероятна.
Кара право към Кабъл, макар да знае, че не може да остане дълго. Чука на входната врата. Той отваря, докато подсушава косата си с кърпа. Тя се усмихва лъчезарно.
Кабъл остава с отворена уста.
— Мамка му! — възкликва. — Влизай! — Издърпва я вътре и тръшва вратата. — Изглеждаш невероятно!
— Благодаря! — отговаря. Поклаща се на пети и пръсти. — Има и бонус — допълва.
— Нека позная. Виждаш?
— Как позна?
— Просто предчувствие.
— Хайде да ги сменим!
Той се усмихва лукаво. Сваля своите и й ги подава. Тя ги слага, а той я наблюдава с нескрито удоволствие.
— О, по дяволите, зрението ти е отвратително!
— Не е — обяснява той. — Твоето е отвратително. Моите очила са без диоптър.
Тя ги сваля и закачливо го плясва по гърдите.
— Такъв си гадняр! Значи изобщо не е трябвало да ги носиш?
Кръстосва ръцете й зад гърба й и я притиска плътно до себе си.
— Всичко беше част от имиджа — казва през смях. — Но свикнах с тях. Харесва ми как изглеждам и ги задържах. Секси съм, не смяташ ли? — предизвиква я той и я целува по главата.
— И миришеш страхотно! — казва Джейни. Прегръща го и вдига поглед. — О! Виж това! — Бърка в джоба и вади телефона. — Нямам никаква представа как работи, но не е ли най-сладкото нещо, което можеш да си представиш?
Кабъл взема телефона и го разглежда. С интерес.
— Искам този телефон — казва накрая.
Тя се смее.
— Не. Мой си е.
— Джейни, мисля, че не разбираш. На мен наистина много ми харесва.
— Съжалявам.
— Има идентификация със снимка, интернет, видео, камера и дигитален запис! Пресвета дево… Направо ме влудява.
— О, така ли? — казва Джейни, в гласа й звучат сексапилни нотки. — Не ти ли се ще да си поиграеш с телефона ми, скъпи?
Той я поглежда със затаено желание.
— Определено да.
Прокарва пръсти през косата й, пъхва ръце в задните джобове на дънките й и се навежда да я целуне.