Очилата им се сблъскват.
— Гадост! — прошепват едновременно и се смеят.
— Не мога да остана при теб и без това — казва тя. — Пък и съм паркирала на алеята.
— Изчакай малко, моля те!
Кабъл изчезва и се връща след миг.
— Ето — казва и й подава малка кутийка. — За теб е. За рождения ти ден.
Джейни зяпва от изненада. Поема кутийката. Чувства се неудобно да я отвори пред него. Облизва устни, докато я разглежда от всички страни.
— Благодаря ти! — казва тихо.
— Ъм… — прокашля се Кабъл. — Подаръкът, за твоя информация, е вътре в кутията. Кутията е нещо като допълнение. Така правим нещата тук, на планетата Земя.
Джейни се усмихва.
— Още се радвам на кутийката и на факта, че изобщо си ми купил подарък. Нямаше нужда, Кейб.
— Само трябваше да ми кажеш, че имаш рожден ден, за да ти го дам навреме.
— Е да — казва с въздишка, — колко съм глупава, аз пък си спретнах малко самосъжалително парти. Трябваше да ти кажа. А твоят кога е? — пита неочаквано.
— На 25 ноември.
Поглежда го. Очите й си спомнят.
— Денят на благодарността.
— Да. Ти тогава беше на изследване на съня. И не си говорехме много.
— Трябва да е бил гаден ден — отбелязва Джейни.
Той замълчава за миг.
— Отвори го, Джей.
Маха панделката.
Отваря кутията. Вътре има малко диамантено колие на сребърна верижка. Блести в кутийката.
Дъхът й спира.
И тя избухва в плач.
Зелената тетрадка
26 януари 2006
09:25
Господин Уанг спира Джейни след втория час:
— Имаш ли минутка, Джейни?
— Да — отвръща Джейни.
Господин Уанг носи поло на Ралф Лорен.
Стаята се опразва.
— Исках да те поздравя за работата ти дотук. Изглежда, доста добре разбираш психологията. Последното ти есе беше брилянтно.
Джейни се усмихва с широка усмивка.
— Благодаря!
— Мислила ли си за кариера в тая област?
— Ами… да, минавало ми е през ума. Но още не съм съвсем сигурна какво ще правя в колежа.
— Значи все пак имаш планове за колеж? — В гласа му се долавя скептицизъм. — Може би държавният „Франклин“?
Джейни примигва, смутена от снобизма му.
Чувства се бедна.
Сякаш това, че живее в непривлекателната част на града, задължително означава, че от нея трябва да се очаква по-малко.
— Ами, бих отишла, що не — казва, опитвайки се да звучи невинно, — ако синът ми, Ърл-младши, ни ми са пречкаше у краката, значи, а и старата, разби’ш ли, вече не можи по цял ден да си седи сама у караваната. Ама първо тря’а да намера Ърл-старши, че да ми пусни малко кеш, сеш’ се?
Господин Уанг я гледа втрещено.
Тя се обръща и си тръгва с биенето на звънеца, но закъснява за часа по химия.
— Съжалявам — безшумно движи устни към господин Дърбин, докато се настанява на лабораторната си маса в дъното на кабинета. Другите вече работят. Джейни преписва уравненията от дъската. Още се изненадва колко добре вижда.
С приведена над масата глава написва набързо цифрите на лист от тетрадка, изчислява формулата, прави двойна проверка. Господин Дърбин обикаля стаята, дава съвети и се шегува от време на време с учениците, както обикновено. Джейни се смее заедно с останалите.
И час по час, вдига поглед, за да види къде е, наблюдава езика на тялото му, докато контактува с учениците. От малкия им инцидент насам не е извършил или казал нищо неуместно и тя започва да се съмнява в преценката си. Случило ли се е наистина? Или се е чувствала толкова гадно, че си го е въобразила?
Господин Дърбин наистина е страхотен учител.
И тогава той се приближава до нейната маса да провери работата й.
— Днес изглеждаме добре, Ханаган — казва с приглушен глас. И погледът му определено не е насочен към сместа, която весело бълбука над пламъчето.
А в деколтето й, докато тя се навежда.
След края на часа я пресреща пред вратата.
— Бележка имаш ли?
Джейни се сепва.
— Какво?
— Бележка?
— За какво?
— Закъсня.
Джейни се плесва по челото.
— О! Ами… Не, нямам, но господин Уанг ме задържа миналото междучасие. Той ще потвърди.