16:00
Вече у Кабъл, Джейни предава разговора с Дърбин по памет, въпреки че веднага след неговия час си е отбелязала някои неща. Кабъл се сдържа да не избухва, както обеща.
Намерил е списъка от предишните два срока.
— Добра работа, Кейб.
— Утре ще открия кои са момичетата от предишните класове и ще видя какви предмети са си избрали сега.
— Страхотно! — казва Джейни.
После набързо съставя листовката за партито на химиците. Събота вечер, 4 март. Разпечатва 15 копия. Дава две на Кабъл.
— Едно за теб и едно за Капитана.
— Нямаш представа колко ми се иска да съм там с теб.
— Но ти ще си наблизо, нали?
— Естествено!
Тя се изправя и го прегръща.
— Ще тръгвам.
Кабъл я поглежда с очакване.
— Трябва ли да се чувствам зле от факта, че не си преспивала тук от три седмици?
— Утре става ли?
Той се усмихва.
— И в събота също.
— Да. Стига да нямаш разни „неща“ за вършене.
— Не и този уикенд.
— Значи имаме среща.
— Супер! — отвръща той. — Ще се видим!
Придърпва я към себе си за целувка и тя изчезва тичешком през снега.
18:37
Джейни изучава папките на Стюбин. Знае, че Капитана очаква от нея да ги прочете. У нея са вече цял месец. Но всичко е толкова интересно и тя научава толкова много. Как да извлича информация от сънища. Какво точно да търси в тях. Госпожица Стюбин е можела да спира или да следва в определена посока сънищата, подобно на камера, а също и да вижда зад камерата. Няколко пъти тя споменава, че превърта назад, така че да проследи дадена сцена два пъти. Джейни още не владее нито едно от тези умения. Прави опити всеки ден в библиотеката. Може да пробва и с Кабъл този уикенд.
22:06
Джейни почти приключва с последната папка. Масажира слепоочията си. Главата я боли. Взема един екседрин и чаша вода от кухнята и се връща към госпожица Стюбин.
Очарована е. Омагьосана. Съставя си списък с въпроси и планира да я посети скоро насън.
Накрая затваря и последната папка и я прибира. Остават само няколко хвърчащи листчета и една тънка зелена тетрадка със спирала.
Джейни поглежда листовете — бележки, писани на ръка с нечетливия почерк, който не се побира между редовете. Останалите доклади са напечатани. Джейни се радва, че не й се бе наложило да ги чете всичките ръкописно. Тези трябва да са от края на кариерата й, когато се е пенсионирала и е изгубила зрението си.
Джейни ги оставя настрана и отваря тетрадката.
Прочита първия ред. Написан е с уверена, спокойна ръка, много по-четливо от бележките. Прилича на заглавие на книга.
След заглавието следва посвещение:
Този дневник е посветен на всички ловци на сънища.
Написан е специално за онези, които ще тръгнат по стъпките ми, когато мен вече няма да ме има.
Всичко, което имам да споделя, се определя с две думи: радост и страх. Ако не искаш да знаеш какво те очаква, моля те, затвори този дневник, веднага. Не отгръщай страницата.
Но ако имаш куража и желанието да се бориш срещу най-лошото от твоята участ, за теб ще е по-добре да научиш кое е то, тъй като вероятно ще те преследва цял живот. Моля, приеми го в цялата му сериозност. Защото следващите страници ще предизвикат много повече страх, отколкото радост.
Съжалявам, че трябва да ти кажа това, но аз не мога да взема решение вместо теб. Нито пък някой друг. Трябва да го вземеш сам. Моля те, не прехвърляй отговорността върху чужди плещи. Тя ще ги унищожи.
Каквото и да избереш, знай, че тръгваш по дълъг и тежък път. И съжалението е забранено. Помисли добре. Бъди уверен в решението си, каквото и да е то.
Успех, приятелю!
Джейни усеща как стомахът й се преобръща.
Тетрадката пада от скута й.
Затваря я.
Гледа втренчено в стената, едва диша.
Заравя лицето си в шепи.
И после.
Бавно.
Вдига тетрадката.
Поставя я в кутията.
Подрежда папките върху нея.
И ги скрива дълбоко в гардероба си.
03:33
Джейни пада с бясна скорост. Поглежда надолу замаяна и вижда господин Дърбин, който я чака да се приземи. Господин Дърбин се смее със зъл смях, стои с разтворени ръце, готов да я сграбчи.