Джейни се усмихва от ухо до ухо.
— Идвам!
Взема листа от господин Дърбин и се изстрелва през вратата, преди да е закъсняла за следващия час, като все пак поглежда, тичайки, списъка на учениците в отбора. Тя е единствената от своя клас.
„Отлично!“, мисли си.
В часовете на Тъпака, Смахнатия и Гадняра си е както обикновено. Всъщност откакто Кабъл започна да я тренира, на Джейни физическото вече й харесва. Въпреки че би преживяла липсата на Гадняра. Освен това обожава курсовете по самозащита, на които ходи два пъти седмично. Понякога Кабъл й позволява да се упражнява върху него.
Но не много често.
Не и след като го тръшна на пода.
По физическо пак играят на отбор и Гадняра Крейтър много обича да я сочи за пример, докато обяснява защо вече не играят момчета срещу момичета в контактни спортове. Ами защото размаза на Кабъл орехчетата в една игра на баскетбол миналия срок. Нарочно.
Днес господин Крейтър ги кара да покрият нормативите за сила и Джейни постига рекорда за момичетата по набиране. Гадняра забелязва мускулестите й ръце и рамене и я нарича Здравенячка, докато тя виси на лоста. Джейни върти очи с досада и се надява той да й падне някой ден. Ако някога го види в тъмна уличка, ще му покаже коя е Здравенячката.
В библиотеката е тихо. Джейни влиза само в един сън, и то повърхностен. Не е кошмар. Когато осъзнава, че е сексуална фантазия за двама бъдещи абитуриенти, които изобщо не й се иска да вижда голи, не се застоява дълго. Изтегля се.
И се усмихва триумфално.
Кабъл я наблюдава, тя му вдига два палеца и отново грейва в усмивка. Той й връща усмивката.
Джейни довършва домашните си за уикенда и нанася някои бележки за Дърбин и Уанг.
Грешка. За Щастливко и Док.
После просто седи и блуждае с поглед в пространството.
Мисли си за госпожица Стюбин и зелената тетрадка със спирала. Изпитва нещо като… ами… страх.
По пътя от училище към вкъщи минава през магазина да вземе храна за майка си, която иначе ще умре от глад, и някои неща за себе си за уикенда. Събира си вещите за през нощта. Четка за зъби, шампоан, масажните масла и свещите от Капитана. Напъхва всичко в раницата си и тръгва към Кабъл, след като оставя на госпожа Ханаган бележка къде да я намери, ако нещо й потрябва.
Тренират, къпят се, изтягат се един до друг в огромния пуф-фотьойл и обсъждат изминалия ден. Но на Джейни й е трудно да се съсредоточи върху една тема. Утихва, мислейки си за зелената тетрадка и задачата на Капитана.
— Къде си? — пита я Кабъл след малко.
Джейни се сепва. Усмихва му се.
— Съжалявам, скъпи, тук съм.
Но всъщност не е. Отново и отново се връща към съня с Дърбин-Стюбин, сега вече убедена, че е било кошмар, а не истинско посещение на госпожица Стюбин.
Кабъл бавно изправя гръб. Взира се в лицето й. Прокашля се.
Джейни сякаш чак сега го забелязва — единствения човек, когото иска да вижда надвесен над нея и който ще бъде с нея през целия уикенд. Отърсва се от ужаса, който й вдъхва злокобният Дърбин, и леко свежда глава встрани с широка усмивка.
— Извинявай. Беше неволно.
Кабъл я поглежда въпросително.
— Защо ми се струва, че съм напълно лишен от внимание?
Джейни прокарва палец по грапавата му буза. Приближава лицето му към своето и го целува, езикът й закачливо гали зъбите му, докато накрая Кабъл се предава на играта.
Някакъв прилив — може би на любов — кара кожата на Джейни да настръхне. Но също и на страх, когато си представи бъдещето с надвисналото над главата й проклятие на сънищата. Никога не се бе надявала, че ще има връзка с някого. Никога не бе очаквала, че някой ще й дава толкова много от себе си и ще споделя ексцентричните й проблеми. Чуди се кога ли на Кабъл ще му писне и ще се откаже от нея.
Отчаяно отблъсква тази мисъл. Устните й горят върху врата му.
Тя издърпва тениската му и плъзва треперещи пръсти под нея, изследвайки познатата набъбнала кожа. Докосва белезите по корема, по гърдите. Знае, че понякога и Кабъл се чувства по същия начин — сякаш никой не би искал да бъде с него заради собствените ексцентрични проблеми. „Може и се получи между нас — казва си Джейни. — Аутсайдери, съединени завинаги.“