— Да.
— Работата ти ще става по-лесна, колкото повече се научаваш да интерпретираш необичайното, което е нещо нормално в сънищата. Това ти помага изключително много. Изучи бележките ми, виж как съм разчитала сънищата през годините.
Джейни кимва, но се изчервява, спомняйки си, че госпожица Стюбин не може да я види.
— Ще го направя. Госпожице Стюбин…?
— Да, Джейни?
— За зелената тетрадка…
— А, значи си я намерила.
— Да.
— Продължавай.
— Капитана знае ли за нея? За съдържанието й?
— Не. За тетрадката — не.
— А знае ли изобщо нещо за навлизането в сънищата?
— Малко — казва госпожица Стюбин предпазливо. — Говорили сме рядко. Но тя определено е човек, с когото можеш да споделиш всичко, когато имаш нужда.
— Някой друг разбира ли това освен мен и вас?
Госпожица Стюбин се замисля.
— Не знам да има такъв.
Джейни се размърдва нервно.
— А аз трябва ли да чета тетрадката? Вие искате ли? Страшно ли е?
Госпожица Стюбин мълчи дълго.
— Не мога да отговоря на тези въпроси вместо теб. Ако трябва да бъда честна, не е правилно нито да те насърчавам, нито да те спирам. Трябва да решиш сама, без моите думи да наклонят везните в която и да е посока.
Джейни въздъхва и погалва хладната тънка като лист кожа на ръката на старата жена.
— Така си и мислех, че ще ми кажете.
Госпожица Стюбин потупва със съсухрените си пръсти нежната ръка на Джейни. Усмихва се тъжно и бавно изчезва в мъгливата вечер.
07:54
Неделя сутрин е. И е време. Минали са десет дни от откриването на зелената тетрадка.
Джейни се връща в леглото при Кабъл, само за няколко минути. Сега той си доспива, не сънува и тя го прегръща силно, поемайки каквото може от него, преди да си тръгне.
— Обичам те, Кейб — прошепва.
И тръгва.
Обратно в своята стая през две улици.
08:15
Джейни усеща злокобното присъствие на тетрадката в леглото си и отлага момента.
Първо си пише домашните.
После си прави зърнена закуска. Закуската — едно от петте най-важни хранения за деня. Не бива да я пропуска.
10:01
Повече не може да протака.
Гледа втренчено тетрадката.
Отваря я.
Отново прочита първата страница.
Вдишва дълбоко.
10:02
Вдишва дълбоко още веднъж.
10:06
Взема мобилния и избира запаметения номер #2.
— Комиски — чува отсреща.
Гласът на Джейни е писклив. Джейни кашля.
— Здравейте, Капитане. Съжалявам, че се обаждам в…
— Няма проблем. Какво става?
— Ами… За сънищата… Госпожица Стюбин някога показвала ли ви е какво има в онези папки?
— Чела съм полицейските доклади, да.
— А другите й бележки за контрола на сънища и така нататък?
— Хвърлих поглед на първите няколко листа в папката, за която говориш, но почувствах, че навлизам в личното й пространство и прибрах всичко, както тя поиска.
— А вие двете някога… говорили ли сте… говорили ли сте за способностите й?
Мълчание.
Дълго мълчание.
— Какво имаш предвид?
Джейни се свива неуверено.
— Не знам. Нищо.
Капитана се колебае.
— Добре тогава.
— Добре.
Следва нервна въздишка.
— Капитане?
— Джейни, всичко наред ли е?
Джейни прави пауза.
— Да.
Капитана мълчи.
Джейни чака. Капитана не настоява.
— Добре — казва Джейни накрая.
— Джейни?
— Да, сър — шепне.
— За Дърбин ли се притесняваш? Искаш ли да се откажеш?
— Не, сър. Изобщо не.
— Ако нещо друго те тревожи, можеш да ми кажеш, нали знаеш.
— Знам. Аз… добре съм. Благодаря.