— В такъв случай, добре че не работя за теб.
Знае, че звучи злобно.
Той спира да крачи. Поглежда я.
— По дяволите. Права си. — Пак започва да крачи. — Е, ти как смяташ, готин ли е Дърбин?
— Разбирам защо момичетата са привлечени от него.
— А ти привлечена ли си?
Джейни въздиша.
— О, Кейб. Шей е секси, богата, готина, популярна. Мажоретка. Ти беше ли привлечен от нея?
— Не. Тя беше част от работата ми.
— Точно така.
— Не отговори на въпроса ми.
Джейни се бави, иска да е напълно искрена.
— Дърбин е привлекателен. Не мога да го отрека. Но когато направи онова с миглата, косъмчетата по тила ми настръхнаха. Той ме отвращава, Кейб. — Кабъл кимва разсеяно и продължава да крачи.
— Добре. Това ме кара да се чувствам по-добре.
Джейни се усмихва. Разбрал го е — същото беше с тях двамата с Шей. Джейни се гордее с него и с новия начин, по който се отнася към този въпрос.
— Обичам те, нали знаеш! — Става й все по-лесно да го казва.
Той се приближава до нея и леко масажира раменете й. Но гласът му звучи мрачно.
— И аз те обичам, Джейни.
— А и вече наистина мога да се защитавам — добавя тя. — Уроците ми по самозащита са направо убиец.
Той лекичко я скубва за косата.
— Радвам се, че ходиш на тези уроци! Станала си наистина якичка, знаеш ли? Много е секси. Стига да не ме пребиваш.
— Не ме предизвиквай! — отвръща под нос. — Хей, мога ли да остана довечера?
— Уф, ами… не знам… боже… щото… съм един вид… зает и разни такива…
Тя се засмива.
И чува бипкащия звук на нов имейл.
Джейни,
Страхотно! Донеси десерта. И бутилката.
И едно абсолютно „да“ на всичко останало, за което ме питаш!
Утре(вт.), след училище може да преговорим формулите, които не разбираш. Останалите ми следобеди са заети докъм 19:00, но ако не ти трябва много оборудване, винаги можеш да минеш през къщи след седем, или утре, или в сряда.
— Ама че мръсник! — отбелязва Кабъл. — Знае, че утре е Свети Валентин и преди големия баскетболен мач ще има сбирка на феновете, а после танци за празника до десет вечерта. Не очаква да си свободна. — Замисля се за момент. — Като му отговаряш, наричай го Дейв. Поискал си го е.
Кабъл излиза от стаята.
Джейни свива устни и натиска „Отговор“.
Дейв,
Как ти звучи сряда около осем? Знам точно къде живееш. Благодаря!
Натиска „Изпрати“ и след по-малко от минута получава отговор.
Ще чакам с нетърпение.
Джейни изключва компютъра и заварва Кабъл в хола да гледа някакъв стар уестърн по филмовия канал. Настанява се до него.
— В сряда в осем съм у тях — казва. — Ще дойдеш ли за подкрепа?
Той плъзва ръка по врата й и я гали нежно.
— Разбира се — отвръща. — Ще предупредя Капитана.
— Добре — казва Джейни и се сгушва по-близо до него.
След като известно време гледат телевизия, без да разбират нищо, понеже звукът е намален почти докрай, Кейб казва:
— Ще ми се да можехме да излезем някъде утре вечер. Толкова ми е писнало от това непрекъснатокриене. Най-голямото ни преживяване е да вдигаме тежести заедно и да избираме между грах и броколи за вечеря.
Джейни въздиша.
— И на мен. Мислиш ли, че някога ще можем да излезем на истинска среща?
— Да. Може би това лято. Със сигурност — през есента. Веднъж само да се отървем от лъжите, в които се заплетохме в гимназия „Фийлдридж“.
Моментът е важен.
Джейни кимва.
Подпира глава на рамото му.
Кабъл разрошва косата й.
— Кейб? — пита тя, докато двамата се пъхат в леглото.
— Да, миличка?
— Имаш ли нещо против да се поупражнявам върху сънищата ти довечера?
— Разбира се, че не. Не е нужно да питаш.
— Бих се чувствала странно, ако не те попитам, след като предварително съм го намислила.
— Няма проблем. Работиш ли над нещо специално?
— Да… ще се опитам да се държа като дистанционно.
Той се смее.
— Какво имаш предвид — пауза, превъртане, такива неща?