Всички ръкопляскат и подвикват, докато силуетът придърпва Лорън към себе си. Целуват се и се търкат един в друг на фона на музиката.
Хип-хоп музика.
Джейни гледа ужасено как „кавалерът“ на Лорън съблича и останалите й дрехи, събувайки междувременно собствените си панталони до коленете. Той бута Лорън на пода, строполява се върху нея, чашите с напитки се разливат, след което и другите от групата се впускат в сексуалната игра и започват да си разкъсват дрехите един друг. После всички се просват върху Лорън и се трупат, докато стигнат до тавана. Лорън крещи, телата задушават гласа й. Лорън е смазана до смърт.
Джейни изтръпва. Цялата трепери. Не издържа повече, много е страшно. Иска да се махне. Мъчи се да се изтръгне, но кошмарът е прекалено силен.
Джейни отваря уста да извика, но знае, че няма да я чуят.
„Погледни ме! — призовава тя Лорън в ума си. Помоли ме да ти помогна!“
Кошмарът е извън контрол. Джейни не може да привлече вниманието на Лорън. Не може и да се измъкне. Гледа с ужас как Лорън се бори, как напразно бута хората напластени отгоре й и крещи:
— Не! Престанете! Стига!
Джейни мобилизира цялата си сила в опит да спре съня. Иска да разгледа по-добре стаята. Проваля се.
Но след малко…
С последно, свръхчовешко усилие Джейни съумява да откъсне погледа си от Лорън. И го плъзва наоколо.
Там.
В кухнята.
Смее се и пие, и гледа лудостта, сякаш е футболен мач или нещо подобно.
С мобилен телефон пред себе си.
Неясна фигура със странно изражение на мътното си, хилещо се лице.
Лорън изпищява и всичко става черно. Джейни е парализирана, сляпа. Чува Стейси да мърмори:
— Какво има, по дяволите?
Лупита ръмжи. Джейни заравя глава под възглавницата и чака три неща:
Лорън да спре да диша тежко.
Собственото й зрение да се възвърне.
И да почувства нещо.
Каквото и да е.
Минава много време, преди трите неща да се случат.
Сутринта идва твърде бързо.
20 февруари 2006
08:30
Отборът по химия завършва представянето си — голяма ДНК спирала и схеми, проследяващи процеса на клониране на хора по безопасен начин.
Джейни не се интересува особено от състезанието. Оставя истинските гении по химия да свършат работата.
Което те със сигурност биха предпочели и без това.
Госпожа Палачинка пристига с кутия понички и те сядат, докато чакат да минат оценителите и журито да обяви резултатите. Всички изглеждат изтощени, включително и господин Дърбин.
Джейни се извинява и отива в тоалетната.
Обажда се на Кабъл.
Разказва му за съня на Лорън.
И двамата потъват в мрачно мълчание.
— Внимавай! — предупреждава я Кабъл за стотен път.
— Само не разбирам как така никой не е докладвал нищо сериозно или защо след първото обаждане не е последвало второ. Освен ако всички не са били толкова пияни, че да не си спомнят — мърмори Джейни. — Сигурно е имало нещо в този пунш. Капитана ми каза да проуча наркотиците, които използват изнасилвачите. Мисля, че е на прав път.
— Така изглежда, Джей.
Вратата на тоалетната се отваря, влиза Лупита и весело маха с ръка на Джейни.
— Трябва да затварям — казва тихо Джейни, отвръщайки на поздрава на Лупита, и прекъсва разговора.
16:59
Отборът събира материалите за проекта си. Тръгва си с бялата лента за третото място. Никак не е зле за една малоумна теория и сто тона клечки от сладолед.
В девет вечерта всички спят в буса. Тоест всички, освен господин Дърбин и Джейни. Джейни полага необходимите усилия и излиза от най-различни смешни сънища. Слава богу, от глупавите най-лесно се отървава.
Хапва и се опитва да спи между сънищата.
Неочаквано господин Дърбин отбива от магистралата. Спящите пътници се събуждат и се надигат да проверят какво става.
— Скъпа Ребека — обръща се господин Дърбин към госпожа Палачинка, — би ли покарала малко? Направо заспивам.
Госпожа Палачинка нервно поглежда господин Дърбин.
— Само за около час — моли се той.
— Добре — съгласява се тя.
Господин Дърбин слиза от буса и се качва обратно през плъзгащата се странична врата.
— Някой да седне отпред с Палачинка? Трябва да се изтегна.