Кабъл кимва.
— Учениците получават награда — мисля, че петдесет долара, ако докладват за престъпление, свързано с училището им. Така разбрахме за купоните с наркотици на Хълма, Джейнърс.
Джейни кимва. И тя е чувала. Има магнитче с телефонните номера на хладилника си, като всички останали.
— Е, петдесет долара са си петдесет долара. Хитра програма.
Капитана продължава.
— Както и да е. Момичето, което се е обадило, всъщност не е казало кой знае какво. На записа звучи някак отдалеч, сякаш е набрало номера, но не е говорило в слушалката. И е затворило след не повече от пет секунди. Чуйте го и ми кажете какво ви прави впечатление.
Капитана натиска бутон на телефонен секретар някъде зад нея. Джейни и Кабъл се мъчат да различат неясните думи. Гласът идва от много далече и зад него ехти музика.
Джейни сбърчва чело. Кабъл клати глава, озадачен.
— Може ли пак да го пуснете?
— Ще ви го пусна още няколко пъти. Съсредоточете се върху шума от фона. Чуват се и други гласове.
Капитана пуска краткото съобщение отново и отново. Забавя касетата, ускорява, после намалява шума. Накрая намалява гласа на момичето, докато започва да се чува само задният план.
— Някакви коментари? — пита Капитана.
— Невъзможно е да се разбере и дума! — ядосва се Кабъл. — Няма писъци, никой не звучи уплашено. Дори долових смях наоколо. Като че ли слушат Мос Деф. Джейни?
— Чувам в далечината думата „господин“ и още нещо.
Капитана кимва.
— И аз го чувам, Джейни. Единствената дума, която разграничих от цялото съобщение. Не се занимавахме дълго с това обаждане, не му отделихме време. Нямаше никакви конкретни данни, нито беше официално оплакване, нито бе докладвано престъпление. Но после, през ноември, се получи друго съобщение. И тогава се сетих за първото, което току-що прослушахте. Ето го.
Капитана пуска новото обаждане. Момиче — кикоти се като лудо — и казва с провлечен глас: „Искам си моите бързи пари! «Фийлдридж». Шибани учители… шибани ученици. О, боже… това не може да… опа!“ Още подхилквания и обаждането прекъсва. Капитана им го пуска няколко пъти поред.
— Ужас! — възкликва Джейни.
Капитана поглежда Джейни, после Кабъл.
— Нещо да ви прави впечатление?
Кабъл присвива очи.
— „Шибани учители, шибани ученици“? Някой ругае гимназията ли, или трябва да го разбираме… как да се изразя… буквално?
— Музиката от фона е подобна на първия запис — забелязва Джейни.
— Правилно, Джейни. Точно музиката ме накара да се сетя за предишното обаждане. И да, Кейб, приемаме го буквално, докато или ако не се докаже, че грешим. Обаждането ни даде достатъчно информация, за да започнем да работим. Моето предчувствие, на базата на малкото, с което разполагаме, е, че из коридорите на гимназия „Фийлдридж“ вероятно дебне сексуален хищник.
— Не можете ли да разберете кой се е обадил и да го разпитате? — намесва се Джейни.
— Би било нарушение на закона, Джейни. Основната идея на програмата е обажданията да са анонимни, за да се защити лицето, докладвало престъплението, и това трябва да остане така. Всеки, който се обади, получава код, с който се идентифицира. После посредством този код може да провери как върви случаят му или да си вземе наградата, ако е успял да ни подаде годна следа.
— Да, в това има смисъл — обажда се смутено Джейни.
— Какво е направено досега, Капитане? — пита Кабъл. После добавя вече по-предпазливо: — И какво очаквате от нас? — За пръв път звучи напрегнато. Джейни го поглежда с лека изненада. Не е предполагала, че ще го види толкова несигурен.
— Направихме пълни проучвания на миналото на всички учители. Чисти са като сълза. И зациклихме. Кейб, Джейни, затова ви накарах да отидете на онези танци. Трябва ми всяка информация, до която сте способни да се доберете за учители, които биха могли да бъдат сексуални насилници извън училище. Готови ли сте за предизвикателството? Възможно е да се окаже малко опасно. Ханаган, най-вероятно това е мъж. Ако успеем да определим кого конкретно търсим, може да се наложи да те използваме за примамка, за да го хванем. Помисли си и ми кажи. Ако не искаш да го правиш, не си длъжна. Свободна си да избираш.
Кабъл се изправя, още по-неспокоен.
— Примамка? Ще я използвате за играчка на извратеняка?
— Само ако иска.
— Няма да стане! — казва Кабъл. — Не! Твърде опасно е, Джейни!