— Няма да можеш.
— Само гледай.
— Нямам търпение. А, и между другото. Отвратителен си.
— Знам.
— Обичам те.
— И аз те обичам. Чао.
Джейни затваря и отново се залива от смях.
Вторият час по психология е за съня. Джейни обстрелва господин Уанг с въпроси за сънищата, просто ей така. Оставя го почти онемял и бърза да не закъснее за часа на Дърбин.
През цялата седмица преди купона Джейни продължава да се прави на засрамена пред Дърбин и той се хваща на преструвките й. Всъщност колкото повече тя го избягва, толкова повече той си измисля извинения, за да я извика при себе си след часа или да я накара да мине у тях след училище.
Тя остава дистанцирана и той прекалява с комплиментите си — за теста, за резултата от експеримента, за пуловера й…
1 март 2006
10:50
— Все още ли мислиш да дойдеш час по-рано в събота? — пита господин Дърбин след часовете.
— Разбира се. Обещах ви, че ще го направя. Със Стейси сме у вас в шест.
— Отлично. Хей, Джейни, да знаеш, че нямаше да успея да направя това голямо парти без теб.
Джейни се усмихва студено и тръгва към вратата.
— Разбира се, че щяхте. Вие сте Дейв Дърбин.
Излиза и се отправя към часа по английска литература със скучния господин Пърсел. Той е образец за учител с висок морал.
Времето за самоподготовка минава отвратително. До края на часа Джейни разполага с информация за милион напълно незначителни неща. Когато най-сетне вдига глава, вижда силуета на нечии крака отстрани на масата.
— Добре ли си, Джейни? — Гласът е на Стейси.
Джейни кашля и в същия момент откъм лявата страна на библиотеката се чува апокалиптичен шум. Стейси се обръща нататък и гледа тъпо. Джейни не вижда нищо, но веднага щом устните й възвръщат чувствителността си, се усмихва. „Кабъл е измислил нещо“, казва си тя.
Изправя се, сякаш всичко е наред с очите й и наистина малко по малко зрението й се възвръща. Кашля, прочиства гърлото си отново и тогава Стейси се обръща към нея.
— Божке! Колко е схванат! Както и да е, дойдох да те питам за събота.
— А, да — казва Джейни. — Ние двечките сме първи у Дърбин да помагаме. Окей ли си?
Стейси я поглежда леко учудена.
— Защо да не съм?
— Нямам представа, тези дни човек трябва да си отваря очите на четири, не е ли така?
Стейси се смее.
— Предполагам. Е, предястията вече са измислени. Дано да стигнат контактите, защото ще ни трябват адски много електрически тенджери. Естествено винаги можем да използваме и лабораторни лампи.
— Ей, това беше добро! Аз пък направих списък с десертите и мезетата. Фил Клег ще носи нещо, което той нарича „боклучена торта“, дори не искам да знам какво е.
Бърборят си още малко за купона и за олимпиадата по химия, звънецът бие и Стейси се омита. Джейни остава да наднича между редиците с книги и когато библиотеката се опразва, се промъква при Кабъл.
— Всичко наред ли е? — прошепва кикотейки се.
— С мен ли? О, да! Но може да се наложи да ме изнесеш на ръце.
— Какво стана?
— Отвличах вниманието от теб.
— Това го разбрах.
— Ами паднала стълбичка, срутени енциклопедии.
— Аха, ясно. Е, никога няма да мога да ти се отблагодаря.
— Естествено, че ще можеш. Помогни ми да се издъня на повечето тестове, така че да отпадна от тройката отличници.
— Не можеш ли просто да кажеш на Абернети, че трябва да поддържаш репутация на куха лейка и че не искаш да привличаш внимание върху себе си.
— Издънките ще са по-забавни.
Джейни клати глава и се смее.
— Първите няколко пъти може би. Но бас ловя, че после няма да издържиш.
— Хайде на бас!
Джейни слага ръце на кръста си.
— Добре. След четвъртия провал на контролно или на нещо по-сериозно, ще ти стане гадно и няма да успееш да се справиш с номер пет. Такава е моята прогноза. Победителят плаща на първата ни истинска среща.
— Супер. Започвай да спестяваш.
Време е за шоу
3 март 2006
10:04
Класът по химия, втора част, шуми развълнуван, а учениците по-скоро се занасят помежду си, отколкото учат. Господин Дърбин им е позволил. Справиш са се относително добре на последното контролно, олимпиадата по химия е завършила с по-високи от очакваното резултати и, разбира се всички са в треска за утрешното парти. Самият господин Дърбин също е леко възбуден. Господин Крейтър, който в този момент минава покрай тяхната врата, спира привлечен от врявата и подава глава.