— Явно наближава партито на химиците — отбелязва той, разглеждайки учениците един по един.
— Утре вечер, Джим — казва господин Дърбин. — Мини, ако жена ти те пусне.
Подсмихват се.
Джейни присвива очи при този коментар, но се връща обратно към учебника си. Търси една формула — формулата на наркотика на изнасилвачите. Не че би могла да я намери в учебник за гимназията. Тази рецепта все пак е опасна. Но кой знае, може пък да открие полезна следа.
Когато господин Дърбин тръгва да се разхожда между чиновете, Джейни отваря на урока и се преструва, че чете. Господин Дърбин спира замалко зад нея, но тя не му обръща внимание. Той продължава.
Четири седмици играят физическо в салона с щангите — разучават уредите и правилните позиции за вдигане на тежести. Гадняра вика Джейни отпред за демонстрация.
— Колко ще вдигнеш, Здравенячке?
Джейни го поглежда.
— Ами, сър, предполагам, че това зависи от упражнението, което ще искате да демонстрирам.
— Правилно! — казва той, сякаш въпросът е с образователна цел.
Изражението на Джейни не се променя.
— Какво ще кажеш за горната част на тялото?
— Щанга или уред?
— О-о-о, май се правим на много умни? Да започнем с щанга.
Джейни го измерва с поглед.
— Ще ми държите ли, или не?
Учителят по физическо се усмихва на другите ученици, сякаш ще прави магия.
— Разбира се, че ще ти държа.
Джейни кимва.
— Добре тогава. Петдесет.
Той се разсмива.
— Защо не започнем, да речем, с двайсетина.
— Петдесет е добре за едно вдигане.
Навежда се и започва сама да си слага тежестите. Учениците се забавляват страхотно, което още повече окуражава Крейтър.
Джейни затяга винтовете и ляга на лежанката, щангата е точно над гърдите й.
— Готов ли сте?
Изчаква го да застане зад нея, така че да може да й хваща лоста. Затваря очи. Концентрира се, диша, докато вече не чува разсейващите звуци наоколо. Вдига лоста, задържа го за миг, после го сваля постепенно почти до гърдите си и го избутва нагоре с всички сили. Задържа го няколко секунди и бавно го поставя на стойката.
— Трийсет и пет за серия — казва Джейни, докато регулира тежестите.
Прави осем вдигания в серия, оставя щангата, след като приключва, и чак тогава връща съзнанието си в стаята. Доста тихо е.
Господин Крейтър стои и я гледа изумен с глупава усмивка на лицето. Джейни се обръща на хълбок, вдига се от лежанката и се оттегля в другия край на салона. Докато трае часът, свършва половината си тренировка за деня. Бонус.
— Задник! — изсумтява на учителя, докато излиза след края на часа.
— Какво?
Тя продължава напред, без да се обръща.
Пет минути след началото на часа за самоподготовка хартиено топче от Кабъл я удря по ухото. Джейни върти очи с досада. Отваря го.
Вътре пише: „Стейси“.
Джейни вдига поглед. Главата на Стейси лежи върху учебниците й. Очите й са затворени. Джейни прехапва устна и кимва към Кабъл. Той й се усмихва окуражително.
Кръвта й още кипи от физическото. Чувства се силна. Наспала се е добре, нахранила се е… всичко е в нейна полза. Само Стейси й трябва сега да…
Хваща се за ръба на масата, вече е в колата на Стейси. Стейси кара бясно, както винаги. Задната седалка, ръмженето, мъжът, ръцете му, стискащи гърлото на Стейси.
Джейни се чуди дали сега не е най-добрата й възможност или да чака друга. Решава да опита за всеки случай, да не би Стейси да се събуди преди да са стигнали гората.
Стейси кара на зигзаг. Джейни се концентрира, стиска и разпуска юмруци, докато още не са изтръпнали, фокусира се върху спирането на съня. Сънят се забавя и Джейни прави опит да се обърне, за да види мъжа. Но изпуска контрола и сънят отново се ускорява. Не може да се справи с двете неща едновременно. Връща усилията си към стопирането на сцената, но знае, че властта й е ограничена. С едно смело изпомпване на енергия действието се забавя и спира. Тя успява да задържи концентрацията си и бавно с плавни движения се обръща. Вижда ужаса в очите на Стейси, вижда ръцете на мъжа около гърлото й, китките и предмишниците му и после внимателно, без да бърза, се обръща още малко назад, за да види лицето на мъжа.