Но лицето е покрито със скиорска маска.
Джейни губи концентрация и сънят се връща към нормалната си скорост. „Мамка му!“ Блъскат се в канавката, влизат в храстите, колата се преобръща, спира. Окървавената Стейси се измъква през потрошеното стъкло и тича с изнасилвача по петите си, стигат гората, той я сграбчва и тогава Джейни отново се опитва да спре съня. Събира всичките си сили. Но не смогва. Изнасилвачът е хванал Стейси, тя се спъва, той пада върху нея и после всичко рязко спира, както винаги.
Сега й се иска да се беше опитала да помогне на Стейси да промени съня си. Може би следващия път.
Всъщност надява се да няма следващ път.
Петнайсет минути по-късно, когато отново може да вижда и да се движи, а библиотеката се е опразнила, Кабъл я прегръща силно, държи я в обятията си и тя няма обяснение защо това я кара да се чувства толкова удивително. Придружава я до паркинга, вози я до вкъщи, връща се за нейната кола — всичко е като предишния път. Джейни яде, пие, проверява майка си и заспива на дивана.
Той е там, когато тя се събужда. Чете книга, с крака върху масичката за кафе.
— Здрасти — казва Джейни. — Колко е часът?
— Малко след осем вечерта. Как си?
— Добре — отговаря.
— Майка ти тук ли е?
— В спалнята, както винаги.
Кабъл кима.
— Капитана иска да се срещнем рано сутринта, за да преговорим за утре вечер.
— Даа, очаквах го.
— Загрижен съм за теб, Джейни.
— Заради съня ли? Беше толкова зле само защото го спрях.
— Успя ли? Супер!
— Да. Но не видях нищо.
— Е, няма значение. Това, което ме притеснява, е партито.
— Моля те, недей! Ще се оправя. Ще има още осемнайсет ученици там, Кейб. Няма да се напия. Ще държа бира или нещо друго в ръка, колкото Дърбин да не стане подозрителен, но само ще се преструвам. И ще ям много, преди да отида.
— Дано Капитана има план за оттегляне. Телефонът ще е у теб, нали?
— Естествено. За да ти се обадя, натискам само един бутон.
— Ще съм наблизо.
— Не твърде близо, Кейб.
Кабъл оставя книгата на масата.
— Още можеш да се откажеш, Джейни, знаеш го.
Джейни въздиша.
— Кейб, чуй ме! Не. Искам. Да. Се. Отказвам. Искам да го направя. Искам да спра този тип! Защо не го приемеш?
Кабъл е смутен.
— Не мога да се сдържа. Не мога да понеса мисълта онзи извратеняк да те докосва, Джейни. Ами ако нещо ужасно ти се случи? Боже, чувствам се отвратително.
— Разбирам те.
Джейни се надига на лакти и сяда. Последното, което иска сега, е скандал. Сменя темата.
— Етел прибра ли се?
— Да, на алеята е.
— Благодаря ти. Просто не знам какво щях да правя без теб.
— На твое място нямаше да се тревожа за това.
Джейни се обляга на гърдите му. Минава с връхчетата на пръстите си по бедрото му.
— Кабъл, защо търпиш всичко това?
Кабъл се намества, докато се забавлява с кичур от косата й.
— Ами не е ли очевидно? Защото един ден ще си адски богата и известна, бас ловя. С твое предаване по телевизията и хора, ръсещи купища пари, за да те накарат да им промениш сънищата. Само чакам парите. След това изчезвам.
Тя се смее.
— Казах ли ти, че вдигнах петдесет по физическо днес? А после нарекох Крейтър „задник“.
Кабъл избухва в смях.
— Той си е задник. А петдесет кила сигурно е национален рекорд или нещо такова. Това е почти повече от собственото ти тегло.
— Националният рекорд е деветдесет за моята възраст и килограми. Но ще приема комплимента.
Говорят си около час, после Кабъл се прибира. Утре ще се срещнат в кабинета на Капитана.
Кабъл излиза и Джейни вади учебника по химия, изчита с интерес една глава, рови около час из интернет през мобилния си телефон, намира нужната й информация за наркотиците за изнасилване и си ляга.
4 март 2006
09:00
Бейкър и Коб се присъединяват към Джейни и Кабъл в офиса на Капитана. Джейни се запознава с Коб и поздравява Бейкър.