— Разбирам. Е, много ми е приятно да те видя… Крис.
Тя му намига, той изглежда нервен.
— И на мен, Джейни.
Джейни подава бира на господин Уанг. Той се оглежда из стаята, търсейки нещо, което да свърши, и накрая, чувствайки се безпомощен, отива до стереото и започва да прехвърля дисковете.
— Ще заема обичайната си позиция на диджей — казва.
Звънецът на входната врата звъни и без някой да й е отварял, вътре нахлува Стейси с вик:
— Ухааа!
Джейни повдига вежда.
— Здрасти, Стейси! — поздравява я тя, когато Стейси поставя своята електрическа тенджера на кухненския плот.
— Джейни! — Стейси вече мирише на бира. — Готова ли си за купон?
Господин Уанг е пуснал „Колдплей“ и увеличава звука.
— Сега вече да — казва Джейни и надига бирата. Чуди се колко ли див трябва да стане купонът, за да мине господин Уанг на хип-хоп.
Тя отнася картонените чаши и салфетките в хола, където господин Дърбин сипва сок от боровинки в купа за пунш, пълна до средата с бистра течност. Добавя бутилка кофеинова сода към сместа, докато Джейни реди масата, след това отива до мивката, връща се и пуска шепа ледени кубчета в купата.
Джейни отваря пакета салфетки и ги подрежда спираловидно.
— А какво ще има на другата маса? — пита.
Господин Дърбин разбърква пунша с черпак.
— Мисля да сложим хапването там. Искаш ли да се заемеш с това?
Той взема чаша и налива малко от пунша, отпива и кима одобрително.
— Разбира се. Видях някои неща на плота. Ще ги сипя в купички и ще ги сервирам тук.
— Имам и една малка престилка, която можеш да си вържеш, ако искаш — казва Дърбин по-тихо, така че само тя да го чуе.
Джейни повдига вежда и го поглежда. Той се хили.
Стейси пристига до масата с пунша.
— Това същото ли е като на последния купон, Дейв? И ако е, не трябва ли да го пробвам, как смяташ?
Хвърля му невинен поглед.
— Разбира се — съгласява се той и й сипва една чаша.
Джейни отива в кухнята и започва да разпределя храната в купите с всякакви размери. Занася ги на масата, когато господин Уанг вече пресушава първия си пунш.
— Какво ще кажеш за пунша, Джейни? — господин Дърбин й предлага чаша.
— Да свърша първо с бирата — казва тя с усмивка. — А какво изобщо има в това?
— Само малко водка. Дори не можеш да различиш вкуса й — отвръща той. — Но можеш да я почувстваш.
Стейси се хили.
Господин Уанг започва да се отпуска и към седем вечерта двамата с господин Дърбин и Стейси вече безгрижно си разменят шеги и закачки без следа от неудобство.
Джейни се възползва от момента и излива малко от бирата си в мивката, преди звънецът да е започнал да звъни. Той не спира през следващия един час. Джейни играе домакинята.
20:17
Всички вече са пристигнали и партито набира скорост. Джейни е в кухнята, занимава се с храната, която гостите носят. Подрежда предястията на масата и използва извинението, че търси удължител за кабел, за да претършува другите стаи.
Господин Дърбин я заварва да рови в кабинета до кухнята.
— Какво правиш, готино парче?
Тя се обръща и се усмихва широко, за да прикрие вината си.
— Търся удължител за кабел, за да държим предястията топли. Имаш ли под ръка?
Той стои прекалено близо.
— На долния етаж е — отговаря. — Хайде, ще ти покажа. — Гласът му е предизвикателен.
Тя облизва устни и го гледа право в очите.
— Води ме — казва, като сочи с бутилката бира.
Сърцето й здравата тупти при мисълта да слезе долу с господин Дърбин.
Вратата към сутерена е в кухнята. Сутеренът е мебелиран с истински бар, огромен телевизор и два гигантски пухкави дивана. Джейни го следва през някаква врата към ателие с малка работна маса. На нея има лабораторна лампа за химични опити и няколко колби и стъкленици. На горните рафтове са подредени множество химикали. Джейни се приближава и им хвърля бърз поглед.
— О, яко! И аз искам химическа лаборатория вкъщи.
Той минава зад нея и внимателно слага ръка на кръста й. Палецът му се движи почти незабележимо нагоре-надолу по хълбока й. Тя се обляга лекичко на него, докато очите й преглеждат рафтовете.
После той я хваща за ръка и я дръпва напред.
— Трябва да си видя гостите — казва.