Изкачват се по стълбите и отново чуват музиката.
— Ето ти удължителя — казва той и й го подава. — Хайде, Джейни, позабавлявай се малко, ти също имаш нужда! Стига с тоя трудов ентусиазъм, купонясвай! Дошла си на парти, за бога! — Той се усмихва и я щипва по задника. — Пробвай глътка от пунша — предлага отново и повдига празната си чаша. — Обещавам ти, ще се отпуснеш и ще си прекараш страхотно.
Дърбин оставя чашата на кухненския плот и Джейни, след като се е погрижила за мрежата от кабели, така че да няма никакъв шанс някой да се спъне, се оглежда, грабва я и по най-краткия път стига до банята.
Но там има опашка. Тя не иска да чака.
Шмугва се надолу по коридора, наднича в тъмната спалня, вмъква се вътре и заключва вратата. Светва лампичката на шкафа и измъква пакетче от джоба си. Разкъсва опаковката, вади хартиено кръгче, накланя почти празната чаша, така че само капчица да стигне до ръба и капва на хартията.
Втрива хубаво течността и чака.
След трийсет секунди хартията е суха.
Но нищо не се случва.
Вади второ кръгче и опитва отново.
Пак нищо.
— Хм — чуди се. Смачква хартийките на топче и ги пъха в единия си джоб, връща пакетчето в другия, взема празната картонена чаша и бирата и се връща на партито.
Изхвърля чашата в боклука и мята бърз поглед на останалото съдържание. Две празни малки бутилки от водка лежат на дъното на плика. Затваря капака и си измива ръцете. Чува съучениците си — вече по-силно — как се смеят и танцуват.
21:45
На Джейни й е скучно. И умира от жажда. Всичката сода е в отворени двулитрови бутилки, оставени без надзор. Може и да е пристъп на параноя, но тя не се доверява дори на водата от крана, защото има от онези филтри. Поглежда топлата полупълна бутилка бира в ръцете си. Знае, че вероятно е единственото безопасно нещо в къщата, тъй като не я е изпускала от момента, в който я отвори.
Много от момчетата са слезли долу да гледат баскетбол, а също и няколко момичета. Но повечето се кълчат и се заливат от смях в хола, където господин Уанг ги забавлява с танците си. Четири приятелки седят на пода и играят покер. Храната е почти недокосната. Всеки държи бутилка или чаша в ръка. Джейни набучва едно кюфте на клечица и похапва. Адски вкусно е, но само я кара да се чувства още по-жадна.
В този момент господин Дърбин излиза от кухнята с нова купа пунш. Обявява официално събитието и половината от момичетата се скупчват около него с протегнати чаши. Той щедро разлива питието, като не забравя да сипе на себе си и на господин Уанг. Господин Уанг, потен от танците, пресушава своята чаша на екс и я вдига за поздрав към Джейни, която седи на дивана и води безсмислен разговор с Дезире. Дезире е приятно отпусната, не е много разлигавена и Джейни започва да я харесва. Тя е умна и забавна.
Господин Уанг сипва втора чаша пунш и я предлага на Джейни.
— За теб — казва той. Черните му очи блестят.
Сяда до Джейни, обляга се назад и притваря очи.
— Дълъг ден, Крис? — казва Джейни, когато Дезире става да си долее напитка.
Той я поглежда лениво с едно око.
— Дълъг и тежък — отговаря мрачно.
Джейни кимва.
— Благодаря, че сподели.
Държи си чашата в ръка. Слуша музиката. Блек Айд Пийс.
— Имаш ли Мос Деф? — пита.
— Определено! — отговаря господин Уанг, заливайки се от смях и се стоварва върху нея, без дори да направи опит да се задържи. — Уау! — прошепва и се хваща за бедрото й. — Ще се върна към това по-късно. Хей, знаеш ли какво, време е вече да се отпуснеш, принцесо — казва той и накланя глава въпросително към нея. — Твоят тип момичета би трябвало да се напиват като прасета по такива партита. Нали знаеш — безплатна пиячка. — Той се навежда, подушва врата й и проломотва: — Миришеш страхотно! — После отпуска потната си глава на рамото й.
Моят тип? Джейни пламва. Не може да го понесе. Иска да срита задника на господин Уанг.
— Боже господи! — промърморва. — Искаш да знаеш какво харесват боклуците от караваните, така ли, Крис?
— Не всички боклуци. Само ти. — Заваля думите.
— Почакай ме тук тогава — казва тя и изтърсва глината му от рамото си, като се опитва да потисне отвращението. — Ей сега се връщам.
— О, да — отвръща той, хилейки се щастливо.
Джейни стига до банята с недокоснатия си пунш и се нарежда на опашката. Докато чака да дойде нейният ред, чува трополенето на няколко чифта крака, изкачващи се нагоре по стълбите. Господин Дърбин весело приканва момчетата да започват с храната, защото момичетата нямало сами да го направят. Тя се заключва в банята и повтаря теста с питието.