Втрива капката пунш в листа.
Минават трийсет секунди.
Хартията се обагря в яркосиньо.
Стомахът й се обръща.
Флунитразепам!
Излива пунша в тоалетната и пуска водата.
Претърсва чекмеджетата и шкафовете за шишенца, прахчета или хапчета. Не намира нищо. Би могла да се обади на ченгетата още сега, знае го. Но няма доказателство, че е бил Дърбин. Ами ако някой от другите ученици го е донесъл? Трябва да открие наркотика, за да могат по-лесно да дадат копелето под съд. Спомня си последния случай — колко бесни бяха Кабъл и Капитана, когато Бейкър и Коб разпръснаха партито, преди Кабъл да успее да разбере къде точно е кокаинът. Джейни иска доказателство. Иска да свърши работата както трябва. „Още е рано — решава, докато тършува из нещата на Дърбин. — Ще го намеря.“
Прекосява коридора и претърсва спалнята. Вмъква се и в другата спалня, преравя и нея. Нищо, абсолютно нищо. „Обратно долу“, казва си.
Горещо е и Джейни вече е адски жадна. Глътва от бирата, която продължава да носи в ръка. Разгазирана и топла е. Но ще трябва да се задоволи с това. Капитана не може да я обвини, че се е опитала да се поддържа хидратирана, нали? В края на краищата, тя просто се държи разумно. От опит знае, че може да се справи с две бири, без да й се отрази.
Подминава няколко момчета, стърчащи в кухнята, и се насочва към сутерена. Телевизорът работи, лампите светят. Но всички са се върнали в хола. Надява се да си останат там. Вмъква се в тъмната стая с химическата лаборатория и оглежда надписите, размествайки големите стъкленици в търсене на по-малки шишенца. Не вижда онова, което й трябва. Разочарована се качва обратно горе. Излива остатъка от спарената си бира. Взема нова от хладилника и картонена чиния от масата с храната.
Пълни чинията си и отпива дълги жадни глътки между кюфтетата и зеленчуците. „Трябва да е тук някъде — разсъждава. — Може би в спалнята на Дърбин? Но вратата е затворена, а и е точно до хола. Ще ме видят. Ами ако той е вътре?“
Джейни напъхва половин кюфте в устата си и дъвче. Вкусно. Похапва морков и тръгва към хола. Намира си място сред тълпата, където да се храни. Да мисли. Да мисли усилено.
Хората вече са извън контрол.
Тя дъвче, очите й са като цепки, търсят Дърбин и Уанг. Шумотевицата от гласове се усилва с всяка минута. Музиката ги следва.
Концентрира се върху часовника си. Фокусира поглед.
23:09
Провира се между две момчета с чинията си с храна в едната ръка и бутилката бира в другата и открива онова, което всички зяпат в захлас.
Джейни гледа втренчено сцената. Усеща ефекта от бирата, въпреки че е пила съвсем малко от първата и още не е преполовила втората. И пак умира от жажда, но не смее да докосне нищо друго. Пресушава остатъка в бутилката и яде бързо с мисълта, че има работа за вършене. И че нещата стават леко откачени.
Поглежда купата с пунша. Почти празна е. Учениците са пръснати из стаята, седят си в скутовете и се натискат. Само неколцина са останали без партньор, с празни, отнесени изражения на лицата. А в средата на стаята, там, където са приковани очите на всички, господин Уанг и Стейси О’Грейди танцуват мръсни танци. Много мръсни. Господин Уанг е свалил ризата си и мускулите му изпъкват и лъщят от потта. Очите на Джейни се разхождат по тялото му и тя с изненада установява, че той е станал някак внезапно странно привлекателен.
Стейси се е отрязала напълно. Едва стои на краката си. Джейни си напомня да я държи под око. Хората пият последните глътки от пунша, сякаш са в пустинен оазис. Господин Дърбин пристига от кухнята с още една купа.
Джейни мързеливо обикаля с поглед стаята, дъвчейки. Чувства се уморена. Омекнала. Момчетата, които и без това нямат друго занимание, се връщат в сутерена, като се препъват и бутат напред към телевизора. Главата на Джейни натежава и тя недоумява — нали е изпила само една бира. Казва си, че трябва да яде повече, за да спре замайването. Връща се обратно в кухнята, пълни чинията си за втори път и светът се завърта около нея. Обляга се на плота, надявайки се да й мине.
Изведнъж се стъписва.
Пронизва я някаква далечна мисъл. Нещо, което възнамеряваше да направи. Спомня си.