Вдига поглед към хладилника.
Кутия с препарат за сваляне на боя.
Бутилка с течност за отпушване на канали.
„Това е… нещо… — Мисли, затваря очи, иска да се концентрира. Но мозъкът й просто не функционира. — Това е… това е. — Знае, че непременно трябва да го запомни, но по каква причина?“
Главата на Джейни вече бучи и тя не смята, че е забавно. Сяда на пода и отново се захваща с храната, опитва се да спре въртенето, изяжда всичко от чинията, приспива й се. „Да се обадя…“ Мисълта изниква като балон в главата й, който бързо се пука. Някой се спъва в крака на Джейни, тя се надига с усилие, а после се опитва да се сети защо стои права. Разтърсва глава, за да се освежи, но й се завива свят, почти пада и се блъска в някого — изглежда й смътно познат. Смее се сама на себе си и изведнъж си спомня какво беше онова, което трябваше да свърши. Взема чинията и я хвърля в кофата за боклук. Бинго.
Предприема малка обиколка наоколо. Кожата й настръхва, когато установява, че съучениците й са налягали по диваните в най-различни пози, предшестващи сексуален акт. Джени ги разглежда с любопитство. И си казва, че може да е в нечий сън. Препъва се из голямата стая със съзнанието, че ако наистина е сън, никой не я вижда. Стейси и господин Уанг ги няма. Жалко, Джейни искаше да погледа още малко как танцуват.
Дванайсет и нещо след полунощ е. Очите на Джейни блуждаят върху часовника, без напълно да възприемат позицията на стрелките.
Внезапно в стаята се надига врява и Джейни се размърдва, опитвайки се да си припомни къде е и защо е там. Изправя се, докато се чуди по какъв начин отново се е озовала на пода. Господин Дърбин стои до вратата и подава питие на господин Крейтър, който го обръща на един дъх. Джейни е впечатлена. И той е сладък, мисли си. А тя е все така жадна. Стига до кухнята, поглежда в хладилника и вижда десерта си.
— Хей! — извиква на себе си, но усеща езика си странно удебелен, — трябва да го извадя.
Пресяга се, пропуска първия път, но на следващия успява — след сериозна концентрация. Някой опипва задника й.
Изправя се и оставя десерта на плота, за да не го изпусне.
— Ау! — възкликва през смях.
— М-м-м. — Зад нея стои господин Дърбин. — Ето. Донесох ти нещо за пиене. Изглеждаш жадна.
„Той също заваля думите“, установява Джейни. Може това да е неговият сън. Джейни си спомня, че трябваше да е доволна, че е в съня на Дърбин, но защо?
Усмихва се с благодарност.
— Благодаря, благодаря много! — избърборва тя и поема чашата със смътната мисъл, че в нея имаше нещо особено, но жаждата я побеждава. — Тук май всичко се клати малко. — Тя се залива от смях, сякаш е най-смешното нещо, за което се е сещала в живота си, после надига чашата. Пуншът се спуска по гърлото й и го охлажда. — Мислех, че е свършил. М-м-м, о, боже! Толкова е вкусно.
И после господин Дърбин я притиска към плота и я целува, тя усеща горещия му език върху своя. Първоначално отвръща на целувката, защото чувства, че така трябва да бъде. Мъглата в мозъка й се разраства.
— Трябва да отида… — сепва се изведнъж и се отдръпва.
— Никъде няма да ходиш.
— В тоалетната трябва да отида — повтаря със сериозен глас.
— Имам една в моята спалня — осведомява я той с гладен поглед.
— О, супер! Още ли държите онова порно списание там? — Джейни се замисля твърде късно, чудейки се дали трябваше да казва това, но не може да намери причина защо да не го прави.
— Имам и още много — отговаря той. — Не че ще ми трябват, щом ти си тук.
— Аха.
Следва го през опиянената, полугола тълпа. Той спира, за да вземе още една чаша пунш, дава една и на нея. По пътя към стаята на Дърбин Джейни маха на Крейтър.
— Хей! — казва тя и се обръща обратно към Дърбин. — Не беше ли и Стейси тук? Преди малко?
— Още е тук, Джейни. — Той обмисля следващите си думи и сякаш се съсредоточава. — Чука Крис в другата стая, за да можем ние да се чукаме тук.
Думите му звучат като на забавен каданс, факт, поради който Джейни вече е сигурна, че е в съня му.
Той я завежда до банята и тя казва, че е добре да затвори вратата, въпреки че не й се занимава сега с това. Твърде трудно е. Но странно, ако е в съня на господин Дърбин, защо е в стая, в която не може да го вижда?
Сяда на тоалетната чиния, главата й тежи. Има нещо нередно, но не е сигурна какво. Прекарва доста дълго време там между съня и будуването. Почти заспива, чувства се толкова топла и мека. Носи се из спомени, които ту се появяват, ту изчезват.