Чува тропане някъде в далечината.
— Просто се прибирай, Кари — проронва едва.
Изглежда не може да си отвори очите.
Свлича се малко надясно и там намира удобна хладна стена, на която отпуска буза.
Отново чува тропане. Но този път то се превръща в шум от двигател на кола. Стейси кара. Всеки момент от задната седалка ще изникне мъж, спомня си Джейни, и той вече е там, стиска Стейси за врата. „Ръцете му са секси“, мисли си Джейни.
— Хайде, Джейни, не се срамувай! — някой я вика някъде отдалече и тя се размърдва.
— Моля? — пита.
— Излез, моето момиче! Всички те чакаме.
Сигурно е Кабъл. Той много спи. И изведнъж си спомня, че седи върху тоалетната и тихичко се засмива. Изправя се.
Дълго пие вода от кранчето. Толкова е жадна. Иска мляко. Млякото винаги я кара да се чувства по-силна. Обръща се да излезе, но вратата е изчезнала. На нейно място има стена.
Почесва се по главата.
Оглежда се.
Смее се.
Вратата е на другата стена.
Препъва се, удря се в дръжката, първо пробва с бутане, после решава да я дръпне. Накрая отваря и вижда господин Дърбин на леглото. С още три момичета от класа. Те си лежат, а той ги съблича.
Джейни смята това за очарователно.
Но се сеща, че й се пие мляко и внимателно се измъква на пръсти, като се старае да не се блъска в нищо.
Господин Уанг, по долни гащи, стои пред плъзгащата се врата на верандата и в кухнята нахлува хладен въздух.
— Страхотно! — казва Джейни и вдишва дълбоко. Отнякъде идва мирис на цигари.
Вие й се свят. И отново онова странно усещане. Господин Крейтър се приближава по коридора към тях, докато тя се мъчи да си спомни защо е дошла тук.
— Ха, ето те и теб, Здравенячке! — казва.
Изненадващо той се появява облечен, в дънки и риза, макар и разкопчан, с щръкнали напред косми по гърдите.
Джейни се оглежда. Връща се в хола. Там всички са просто голи. „Колко странно“, мисли си тя и се връща обратно, за да вдъхне от студения въздух.
После господин Крейтър я сграбчва за раменете и я обръща с лице към себе си. Лепва й голяма мокра целувка. И се отдалечава.
С танцова стъпка отива да си сине още пунш.
Тя си спомня, че май не го харесваше. Но може би не беше истина.
Толкова е трудно да реши кое е истина.
Отново подушва тютюневия дим и усеща желание да излезе и да запали цигара. Отива до вратата.
Отвън на верандата е тъмно. Господин Уанг излиза след нея с гащите си „Калвин Клайн“. Джейни вдишва студения въздух. Хваща се за парапета, когато господин Уанг започва да я опипва.
— Миришеше ми на цигари — обяснява тя, но не вижда никой да пуши.
После на верандата идва господин Крейтър. Господин Уанг вече целува врата й, докато Крейтър й казва колко е сексапилна и я опипва, говорейки нещо за вдигане на тежести.
Най-после тя си спомня защо го мрази.
И си спомня, че й миришеше на цигари, без никой да пуши.
После, в ума й, докато двамата мъже я целуват и опипват, се появява госпожица Стюбин.
Казва й нещо.
Джейни се мъчи с всички сили да я чуе. Спомня си, че имаше причина да харесва тази стара дама.
„Цигара!“ казва госпожица Стюбин в ума на Джейни.
— Искам цигара — прошепва Джейни.
„Използвай запалката! — казва госпожица Стюбин. — В джоба ти е.“
— Искам цигара! — провиква се Джейни на висок глас. — Сега!
Господин Крейтър влиза в кухнята и се връща с джойнт.
— Как ти се струва това, Здравенячке?
— Добре е.
Джейни взема джойнта, повдига рамене с безразличие и бръква в джоба си. Не знаеше, че има запалка. Може би старата лелка я е сложила там.
И чак тогава до нея достигат думите на Крейтър.
Джейни.
Не желае.
Да я наричат.
Здравенячка.
Олюлява се назад към парапета, пристъпва несигурно, изблъсква ръката на учителя по физическо от гърдите си, захваща лакътя му и го извива, така че той се завърта с лице в противоположната посока, и после силно го изритва в бъбреците.
— Не ме наричай Здравенячка! — изсъсква, без да трепне. — Никога вече!
Той губи почва под краката си и се пльосва на мократа веранда със силно охкане.
Джейни вади запалката от джоба си, докато господин Уанг я зяпа изумен. Оглежда запалката, поема джойнта с устни и вдига капачето.