Джейни примигва и поглежда Кабъл.
— Ако искаш да ти викам вече „мамо“, а? — Тя се смее нервно, конфликтът не й е по вкуса. — Защо да е „твърде опасно“?
Капитана ги прекъсва:
— Ще ти пазим гърба през цялото време, Джейни. Пък и още не знаем какво точно става. Може да не е нищо особено. Надявам се да получиш поне малко информация от сънищата.
Кабъл клати глава и гледа към Джейни.
— Не, това не ми харесва.
Джейни повдига вежда.
— Да. Само ти можеш да вършиш опасни неща. Боже, Кейб! Наистина, аз сама трябва да реша.
Кабъл поглежда към Капитана за помощ.
Капитана безцеремонно го загърбва и се обръща към Джейни.
— Не ми трябва да мисля, сър. С вас съм — казва Джейни.
— Добре.
Кабъл се чумери.
През следващите трийсет минути Капитана им дава указания как да извличат информация от хората. За Кабъл е само припомняне — той вече цяла година е нарк — работи към отдела за борба с наркотиците в полицията (но Джейни си знае да не го нарича така). Негова бе заслугата за последното залавяне на наркодилър — бащата на Шей Уидцър, който разполагаше със златна мина от кокаин на яхтата си. А Джейни беше тази, която разбра къде е скрита стоката, когато господин Уилдър заспа в затвора. С Кабъл са добър отбор.
И Капитана го знае.
Затова понася сцените им — от време на време.
Капитана повтаря задачата и окуражава двамата гимназисти да не се отказват.
— Ако имаме работа със сексуален престъпник, трябва да хванем мръсника, преди да е наранил друг ученик от „Фийлдридж“.
— Да, сър! — отговаря Джейни.
Кабъл кръстосва ръце пред гърдите си и поклаща глава победен. Накрая се присъединява:
— Да, сър!
Капитана кимва и става от стола си. Инстинктивно Джейни и Кабъл също се изправят. Срещата е приключила. Но преди да излязат, Капитана се обръща към Джейни:
— Джейни? Трябва да поговоря с теб насаме. Кейб, свободен си.
Кабъл не се бави много. Изчезва, без дори да погледне Джейни. Джейни няма как да не се озадачи от такова поведение.
Капитана отива до един шкаф с папки и вади няколко по-дебели.
Джейни стои тихо. Наблюдава.
Любопитна е.
Капитана все още малко я плаши.
Защото Джейни е новак в тези работи.
Накрая Капитана се връща на бюрото с купчина папки и хвърчащи листове. Слага ги в кашон. Сяда. Поглежда Джейни.
— Това е поверително — обявява Капитана. — Разбираш ли какво означава?
Джейни кимва.
— Дори и Кейб не бива да знае, ясно ли е? Разбрано?
Джейни кимва със сериозен вид.
— Да, сър! — потвърждава.
Капитана гледа изпитателно Джейни, после избутва кашончето към нея.
— Това са доклади. Писани са в продължение на двайсет години. От Марта Стюбин.
Очите на Джейни се разширяват. Изпълват се със сълзи, въпреки опитите да ги спре.
— Познавала си я, нали? — пита Капитана почти обвинително. — А защо не го спомена? Трябваше да се досетиш, че ще проверя миналото ти.
Джейни не знае какво иска да чуе Капитана. Знае само собствените си подбуди. Бави се, но накрая се престрашава:
— Госпожица Стюбин е… беше… единственият човек, който бе наясно с това… това глупаво проклятие със сънищата, а аз дори не разбрах, докато тя не умря — казва Джейни и забожда поглед в скута си. — Толкова ми е мъчно, че не можах да поговоря с госпожица Стюбин. А сега всичко, с което разполагам, са случайните й посещения, когато реши да влезе в някой сън, за да ми покаже как се правят нещата. — Джейни преглъща буцата в гърлото си. — Напоследък не се е появявала.
Капитан Комиски в много редки случаи се затруднява да отговори. Но този определено е един от тях.
Накрая все пак успява:
— Марта никога не те е споменавала. Търсеше си заместник. Непрекъснато. Имаше и други като нея, преди години, но и те си отидоха. Трябва да те е открила наскоро.
Джейни кимва.
— Попаднах в един от сънищата й в старческия дом. Тя се обръщаше към мен и ми говореше, но аз не разбирах, че ме изпитва и учи. Не и преди да умре.
Тогава Капитана произнася:
— Мисля, че единствената причина да живее толкова дълго е било желанието й да намери следващия ловец на сънища. Теб.
За миг в стаята се усеща топлина.
После отново се възцарява деловият тон.