Капитана потегля — Джейни й махва вяло. Поглежда тъжно Етел, тиха и сама на алеята. Обръща се и се прибира вкъщи.
Не е съвсем сигурна какво да прави сега.
Влиза в стаята си. Зелената тетрадка, още отворена, я гледа зловещо от леглото, където е останала.
Джейни внимателно я затваря и я пъха в кашона в гардероба.
Просва се по гръб на леглото и лежи с поглед, забит в тавана.
14:23
Хладният влажен вятър упорито вее през мрачното чистилище на госпожица Стюбин на улица „централна“.
— Сега знаеш толкова, колкото знам и аз, Джейни.
Джейни тихичко седи до госпожица Стюбин. Сълзи се стичат от слепите очи на старицата.
Няма повече думи за казване. Само съчувствие, решителност и частица сила, които растат споделени помежду им. И усещане за свобода. Работата на госпожица Стюбин е приключена.
Това е сбогуване.
С бавно движение на костеливите си пръсти госпожица Стюбин стисва ръката на Джейни.
— А сега трябва да се видя с моя войник.
И леко започва да избледнява.
— А аз ще ви срещна ли някога пак? — пита Джейни умоляващо и тревожно.
— Не тук, Джейни.
— Някъде другаде? — в гласа й има надежда.
Но старицата вече я няма.
Джейни се оглежда. Прехапва устна. Пред магазина се разхождат млад мъж във войнишка униформа и девойка с искрящи очи. Девойката се обръща, поглежда през рамо, праща въздушна целувка на Джейни, завива зад ъгъла със своя войник и изчезва от погледа й.
Джейни остава да седи на студената мокра пейка.
Сама.
31 март 2006
14:25
Кабъл сънува, че трупа още и още дрехи върху себе си. Джейни излиза от съня му. Не издържа да го гледа. Знае какво означава. Той отчаяно се опитва да защити себе си. Сърцето си.
Когато звънецът бие, Кабъл се сепва и се събужда. Джейни го наблюдава. Той я поглежда смутен. Тя му се моли с очи от другия край на просторната библиотека. Той отмества поглед.
Обръща се.
И излиза.
6 април 2006
08:53
Пролетната ваканция е. Когато Джейни се събужда, навън вали късен пролетен сняг — натрупал е вече десет сантиметра мека покривка. Обещава си следващата година по същото време да прескочи до Флорида. Дори и това да означава, че през целия полет ще бъде в плен на сънищата на пасажерите. И че ще прекара цялата седмица сама, докато другите се забавляват.
Облича се и излиза навън да чака колата, изпратена от Капитана. Забърсва Етел, за да се вижда табелата „Продава се“ на стъклото. Почиства с лопатата тротоара и минава на алеята. Снегът е тежък и мокър, блести под лъчите на късното утринно слънце.
Кари изхвърча от вкъщи и тича през двора към Джейни, която й се усмихва.
— Здрасти! — казва.
— Джейни Ханаган! — гневно вика Кари. — Как смееш да продаваш Етел! Горката Етел! Стю е съсипан.
Джейни е подготвена за този въпрос.
— Вече не мога да си позволя застраховката и горивото, Кари. Кажи на Стю, че много съжалявам.
Кари се усмихва дяволито. Вади топка банкноти от джоба на палтото си.
— Колко? — пита. — Ще продам моя боклук. Етел ми каза, че иска да остане в квартала.
Очите на Джейни грейват.
— Не може да бъде!
— Може! — Кари се подхилква. — Колко?
Джейни подскача на място в снега.
— За теб? Хиляда и двеста. Това си е далавера!
Кари моментално брои дванайсет стотачки и ги пъха в ръцете на Джейни.
— Продадена!
— О, боже! Не мога да повярвам, че наистина купуваш Етел!
— Стю ми зае мангизите, докато продам моята. Той със сигурност е най-щастлив от всички. А сега махни тая табела от прозореца на горкото момиче, преди да е умряло от срам! Трябва да се обадя на Стю и да му кажа, че имаме сделка. После ще се оправяме с документите, става ли?
Кари се връща с два скока обратно вкъщи, без да чака отговор, докато Джейни с широка усмивка маха табелата от стъклото на Етел и гали с любов заснежения капак.
Детектив Джейсън Бейкър я взема с микробуса си.
— Здрасти, малка сънливке! — казва с щедра усмивка. — Видях какво си направила на онези копелета на верандата на Дърбин. Напомни ми да не ти се пречкам.
— Де да можех да си спомня — отвръща Джейни.