— Благодаря, че ме докара — казва накрая.
Той не отговаря, не помръдва — тя се обръща бавно и тръгва към вкъщи.
Проблясъци
— Почакай! — вика след нея.
Джейни е чакала толкова дълго. Чакала е за отговор. Продължава да чака той да признае, че не може да я докосва, защото е била омърсена от онези изроди. Джейни вече не иска да чака. И забързва крачка.
Кабъл се колебае, после се затичва след нея. Спира я по средата на улицата.
— Ела с мен вкъщи — предлага той. Изглежда уморен. — Моля те. Трябва да говорим.
Очите на Джейни светват гневно, но все пак тръгва с него. Може пък накрая да получи някакъв отговор.
Джейни сяда във всекидневната на ръба на стола, без да съблича палтото си. Поема си дълбоко дъх и решава да говори направо.
— Имаш три минути да ми кажеш, че причината не е в това, че онези копелета са ме докоснали.
Кабъл се олюлява.
— Какво?
Джейни поглежда часовника си.
Кабъл започва да крачи.
— Мога да се справя с непрекъснатото ти крачене — казва Джейни след минута. — Мога да се справя и с това, че имаш проблеми, над които трябва да работиш. Мога да се справя дори ако ми кажеш, че просто не ме обичаш. Винаги съм си мислила, че това тъпо проклятие със сънищата никога няма да ми позволи да имам връзка и предполагам съм извадила късмет, че това между нас продължи толкова дълго. Но когато изведнъж решаваш, че не можеш да ме докоснеш повече, понеже група задници са се опитали да ме изнасилят — ами, просто искам да знам дали наистина си толкова гаден. И ако си, ще ми бъде много по-лесно да се разкарам оттук след — поглежда часовника си — една минута и двадесет и четири секунди.
Кабъл я гледа поразен. Лицето му пламва от вълнение. Приближава до Джейни и коленичи пред нея. Ръцете му треперят, докосва лицето й.
Тя го гледа тържествуващо. Дава му шанс.
— Джейни! — проговаря накрая. — Така ли ще се държиш?
Очите й святкат ядно, тя поглежда часовника си.
— Моля? Не сменяй темата! Имаш една минута да кажеш, че не е защото са ме пипали. Така ли е? Така ли е наистина, Кейб? Те ме докосваха и сега съм омърсена, и ти не можеш да понесеш мисълта да бъдеш отново с мен?
— О, боже! Сериозно ли говориш?
Гласът на Джейни е станал писклив.
— Трийсет секунди!
— Би ли ми повярвала въобще, каквото и да кажа? — Той диша тежко. Рязко й обръща гръб. Заравя пръсти в косата си.
— Петнайсет секунди.
Сега вече гласът на Джейни е равен. Изправя се. Готова да си тръгне.
Той застава лице в лице с нея и хваща ръката й. Придърпва я към себе си. Целува я бурно, заплита пръсти в косата й. Езикът му се стрелва в устата й и намира нейния, вкусва го като оазис в пустинята, тялото му се притиска жадно в нейното, докато пръстите му галят врата й.
Джейни остава неподвижна за миг, после изстенва и се поддава на порива. Кабъл сваля палтото от раменете й, то пада на пода, той я повдига на ръце и я държи във въздуха, докато тя сключва крака около кръста му. Устните му тръгват от врата й и се плъзгат към копчетата на блузата й.
— Времето ти изтече — казва Джейни задъхана.
Кабъл отлепва устни от кожата й. С ръка обхожда тялото й. Едно копче пада на пода, отскача и се търкулва под стола. Той прави няколко стъпки, носи я увита около кръста му, стига до дивана и сяда, държейки я в скута си.
— Джейни! О, боже, не мога… — шепне и я прегръща. Притиска я силно. Както тя обожава. — Джейни! — започва отначало. — Толкова съм объркан. Пълен идиот съм. Съжалявам! Не! Искам да кажа отговорът е „не“. Не е защото онези са те докосвали. Просто не знаех дали ще съм в състояние да отговоря на очакванията ти. Ти си твърде… не знам. Опасна! Не можех да се справя. Не можех да се справя с това да съм влюбен в теб.
— Какво, по дяволите, означават това? Преди нямаше проблем да си влюбен. Какво става?
Той я поглежда отчаян.
— И какво ако те обичам, ако ти дам всичко, което имам в себе си, ако отворя сърцето си и нещо ужасно се случи? Ако наистина те бяха изнасилили? Щеше страшно много да те промени, Джейни. Завинаги. Ами ако пак влезеш в някой сън, докато караш? Мислила ли си за последствията? За теб? За другите? За мен, за бога! Джейни, баща ми… Той ме подпали. В този миг всичко се промени. Станах друг човек. Такива гадости те променят. Уплаши ме, беляза живота ми. По много начини. — Кабъл напипва белезите през блузата си. — Никого не съм допускал до себе си оттогава, освен теб. Трудно е, Джейни. Имам чувството, че е почти невъзможно. А ти отиваш някъде и се държиш безразсъдно и какво ли не… — Поема си дъх. — Имах нужда от сигурност, а се влюбих в теб. Сега ми е адски трудно да се справям с мисълта, че нещо лошо може да ти се случи. Че и ти можеш да се промениш. Че мога да те загубя.