Джейни се ухилва.
— Добре съм. Виж ми супер якия белег.
Кари подсвирва, впечатлена.
— Как е Стю? Добре ли си прекарахте на Коледа?
— Ами, след оная история в ареста бях доста сдухана няколко дни, но какво пък, случва се. Вчера бяхме в съда и направих каквото ме посъветва. Свалиха ми обвиненията, но се наложи Стю да плати глоба. Все пак отърва затвора. Добре че не беше смъркал кока. — Последното изречение го произнася шепнешком.
— Много добре. — Джейни се усмихва широко. Знаеше, че ще свалят обвиненията на Кари. Просто нямаше право да я предупреди.
— О, това ми напомня нещо! — продължава Кари. Тършува из раницата си и вади хартиен плик. — Ето парите за колежа — казва. — Благодаря ти още веднъж, Джейни! Беше страхотно да дойдеш посред нощ да ни измъкнеш. А какво беше това с гърчовете? Много ме уплаши.
Джейни мига. Говоренето на Кари е почти винаги на пълни обороти и често сменя посоката. Но Джейни няма проблем. Защото така незабелязано избягва въпросите, на които не иска да отговаря.
Кари е малко егоцентрична.
И малко незряла, понякога.
Но тя е единствената приятелка на Джейни, а и двете са си ужасно верни една на друга.
— Ами нали знаеш — прозява се Джейни. — Докторът трябва да пусне още няколко теста и други някакви изследвания. Каза да спра работа за малко. Но ако случайно ме видиш пак да го правя, това с гърча де, не се притеснявай. Само внимавай да не си пукна отново черепа върху някой ръждясал ръб, става ли?
Кари потреперва.
— Брр, стига толкова! — казва. — Косата ми настръхва. Хей, чух, че Кабъл сериозно е загазил с ченгетата, заради целия този скандал с кокаина. Виждала ли си го оттогава? Интересно дали още е в затвора?
Джейни отваря широко очи.
— Не може да бъде! Наистина ли? Кажи ми, ако разбереш нещо от Мелинда и Шей.
— Разбира се! — Кари се ухилва.
Кари обича добрия скандал.
А Джейни обича Кари. Ще й се да не й се налага да има тайни от нея.
14:25
Джейни и Кабъл имат последен час в библиотеката. Сядат далече един от друг. Никой от учениците не изглежда сънен. Нещата вървят гладко.
Джейни — на любимата си маса в най-забутания ъгъл — завършва някакъв скучен проект по английски и се бори с домашното си по химия, втора част. Първото й впечатление от предмета е положително. Само още няколко зубъра го изучават. Но Джейни, след като вече е взела задължителните курсове, учи всичко, което може да й помогне за първата година в колежа. Висша математика, испански, химия и психология. Психологията е по настояване на Капитана.
— Важна е за полицейската работа — беше казала. — Особено за работата, която ти ще вършиш.
Смачкано хартиено топче се приземява върху листа й и отскача на пода. Джейни го вдига, зачетена в учебника, отваря го и го изглажда.
16:00?
Това пише.
Поглежда уж разсеяно наляво, между два реда рафтове, и кимва в знак на съгласие.
14:44
Учебникът по химия тупва на масата и всичко става черно.
Джейни обляга глава на дланите си, готова да влезе в поредния сън.
О, по дяволите, мисли си. Сънят е на Кабъл. Не е изненадана.
Поема риска, въпреки че напоследък се опитва да излиза от сънищата му, особено след като кошмарите се успокоиха. Но вечно любопитна, се задържа в този, знаейки, че звънецът скоро ще бие и училищният ден ще свърши.
Кабъл рови из гардероба си, методично навличайки едно върху друго блузи и пуловери, докато вече едва може да движи подобното си на балон тяло.
Джейни е смутена. Чувства, че навлиза в личното му пространство и излиза от съня.
Когато отново може да вижда, подрежда учебниците в чантата си и изчаква замислена да бие звънецът.
16:01
Мушва се през задната врата в къщата на Кабъл, изтупва снега от ботушите си и ги пъха в затопления дървен шкаф до вратата. Сгъва палтото си, оставя го до ботушите и слиза в сутерена.
— Хей! — изсумтява Кабъл от лежанката.
Джейни се усмихва широко. Разтяга леко болезнените си мускули, хваща петкилограмовите гирички и започва да прави клякания.
Тренират в тишина 45 минути.
И двамата си връщат лентата от изминалия ден.
Ще говорят за това по-късно.