В стаята настъпи изведнъж дълбока тишина. Майа се отпусна на леглото до Жан. Усещаше да прониква в него умората, но в същото време и някакво странно облекчение. Пъхна в устата си цигара, запали я и с отметната назад глава дръпна веднъж. „Убих двама души — помисли си той. — Аз, Майа, убих двама души.“ Повтори няколко пъти същата фраза, но това не помогна. Не успяваше да намери смисъла й. В главата му имаше само желание да стои така и да не мърда. Попита се само дали Жан не е мъртва. Трябваше да види, да й помогне, да я докара в съзнание, ако е припаднала. Но не, първо трябваше да остане така, протегнат, и да не мърда. Най-вече да не мърда. Останалото щеше да дойде после. Мускулите му бяха затоплени и отпуснати като след уморително ходене. Дюшекът беше потънал под кръста му. Той се протегна, отпусна се, като че ли се боеше, че някоя част от тялото му няма да успее да се докосне до леглото.
Някакво парване по шията го накара да подскочи. Трябва да беше задрямал. Цигарата му беше паднала, покривайки с пепел устата и брадата му. Напъхала се бе в яката на ризата. Той извади цигарата и отново я захапа. Чувствуваше се замаян, не на себе си, както след прекалено дълъг следобеден сън. Чувството за блаженство беше изчезнало. Наведе поглед и забеляза тялото на Жан до себе си. Полата и беше събрана над бедрата и под разкъсаната блузка се виждаха гърдите — розови, кръгли гърдички, повдигнати високо нагоре. Майа протегна машинално ръка и смъкна полата върху голите крака. Той си спомни с отвращение, че предния ден беше видял Вирел да прави същото. Жан не мърдаше. Ръцете й бяха отпуснати край тялото и Майа забеляза, че раменете й, на мястото, където онзи с мръснишкото лице я беше натиснал с ръце, бяха зачервени и издрани от нокти. Легнала, полугола, тя изглеждаше крехка и съвсем мъничка. Кръвта заудря в слепоочията му. Той протегна ръка и с крайчеца на пръста си докосна гърдата на момичето. Гърдата леко се огъна под натиска. Майа бързо отдръпна ръката си, като да бе докоснал нагорещено желязо.
— Жан! — повика той високо. — Жан!
После я улови за раменете и я разтърси. Но тя стоеше неподвижна и бледа в ръцете му. Пусна я и припомняйки си как един лекар удряше веднъж по бузите някакъв болен, за да го свести, той удари леко и плахо Жан. Лицето й остана неподвижно. Той я заудря по-силно с двете си ръце. При всеки удар отпуснатата глава на Жан се поклащаше надясно-наляво и в това движение имаше нещо, което караше Майа да се срамува. Трябваше все пак непременно да я върне в съзнание. Удряше я вече почти грубо. В смълчаната къща плесниците отекваха необичайно силно. Майа спря и си избърса челото. И изведнъж осъзна, че е сам в някаква чужда стая, с два трупа на пода и едно полуголо момиче, което удря с грубиянско ожесточение. Той, Жулиен Майа, беше тук, удряше това момиче, легнало на леглото, а на земята имаше двама мъже, потънали в собствената си кръв. Беше ги убил той, Майа.
Лека руменина нахлу под безкръвната кожа на бузите. Жан отвори очи, но веднага ги затвори.
— Жан! — извика Майа и отново я удари.
Този път последва стенание и приглушено „не“. Момичето отвори очи, но пак ги затвори. Майа я удари отново. Тя отвори очи за трети път, но погледът й не успяваше да се задържи на нищо. Всеки път клепачите й се затваряха, като че ли ги натискаше някаква огромна тежест.
— Жан!
Продължи да я буди, опитваше се да повдигне това отпуснато тяло, което се свличаше отново и отново. Удари я силно. Плесницата отекна върху бузата на Жан като изстрел. Лицето й потръпна и тя механично замига. Очите й се задвижиха трескаво под клепачите. Мъглата, която ги покриваше, постепенно се разсея. Майа видя погледът на момичето да се спира върху него и да приема ужасено изражение.
— Не ме докосвайте! — извика тя.
— Това съм аз — отвърна Майа. — Не ме ли познахте?
Тя се изправи на леглото и го погледна с блуждаещи очи.
— Вие! — каза. — Ами другите?
Майа посочи с ръка тялото на гиганта. Проснат, той изглеждаше още по-едър.
— Другият е зад леглото.
— Мъртви ли са? — попита Жан и се привдигна на лакът.
— Да.
— Вие ли го направихте?
— Да.
— Страх ме е — каза Жан.
— Те са мъртви.
— Вие ли стреляхте?
Майа кимна с глава в знак на потвърждение.