Танър седеше до Али, срещу семейство Остърман, и държеше ръката й. Бърни и Лийла два пъти се опитаха да го принудят да обясни всичко на жена си, но Танър отговори, че ще го направи, когато останат насаме с нея.
Семейство Остърман го разбираше.
Али обаче не го разбираше и затова той държеше ръката й.
Всеки път, когато Лийла започваше да говори, Танър си спомняше за блестящата в тъмното мазе брошка и за незасегнатата от куршумите стена.
На предната врата се звънна и Танър стана, за да отвори. Върна се усмихнат.
— Звуци от действителността. Техниците идват да поправят телефона. — Танър не се върна обратно на мястото си. Неясните очертания на плана му бавно се избистряха. Щеше да има нужда от Али.
Жена му се обърна и го погледна, четейки мислите му.
— Ще отида да видя децата.
Тя излезе и Танър се приближи до масата. Взе пакета цигари и ги сложи в джоба на ризата си.
— Сега ли ще й кажеш? — попита Лийла.
— Обясни й всичко. Дано да проумее тази… „Омега“ — Бърни все още не можеше да повярва, — защото, да ми прости Господ, аз не мога.
— Ти видя знака на стената.
Бърни погледна странно Танър.
— Видях някакъв знак на стената.
— Извинявайте, мистър Танър. — До кухненската врата стоеше полицаят от долния етаж. — Телефонните техници искат да ви видят. В кабинета ви са.
— Добре. Веднага отивам. — Обърна се към Бърни Остърман: — За да освежа паметта ти, ще ти кажа, че знакът, който видя, беше гръцката буква „омега“.
Танър бързо излезе от кухнята и влезе в кабинета. Зад прозорците бяха надвиснали облаци. Дъждът, макар и понамалял, все още беше доста силен. В стаята беше тъмно, светеше само настолната лампа.
— Мистър Танър. — Гласът се чу зад гърба му и той рязко се обърна. Беше Коул, облечен в синьо сако на телефонната компания.
Гледаше го настойчиво. До него имаше още един мъж. — Моля ви, не повишавайте глас.
Изненадата на Танър беше толкова голяма, че той не можа да се овладее. Нахвърли се върху агента.
— Ах ти, кучи сине…
Двамата мъже го спряха. Единият изви ръцете му назад, притиснати към кръста. Коул го хвана за раменете и заговори бързо и много напрегнато:
— Моля ви! Знаем какво сте преживели! Не можем да променим нищо, но можем да ви кажем, че всичко свърши! Свърши, мистър Танър. „Омега“ е разбита!
— Не ми казвайте нищо! Копелета! Мръсни копелета! Вие не съществувате! Не са и чували за Фасет! Телефоните ви са прекъснати! Вашите…
— Трябваше бързо да се измъкнем! — прекъсна го агентът. — Трябваше да напуснем и двата поста. Беше наложително. Всичко ще ви бъде обяснено.
— Не вярвам на нищо, което казвате!
— Просто слушайте! Решавайте по-късно, но сега слушайте! Фасет е на не повече от две мили оттук, осъществява последните контакти. Той и Вашингтон стесняват кръга. До сутринта ще пипнем „Омега“.
— Каква „Омега“? Какъв Фасет? Обадих се във Вашингтон. Говорих с Маклейн, Вирджиния!
— Говорили сте с един човек на име Дуайт. По звание той е по висш от Андрус, но в действителност не е. Дуайт не е информиран за „Омега“. Проверил е в Тайните служби и обаждането му е стигнало до директора. Не е имало друга възможност, освен да отрича. В подобни случаи винаги отричаме. Длъжни сме.
— Къде е охраната навън? Какво стана с проклетите подслушвателни устройства? С ударните ви части, които нямаше да разрешат на никой да ни докосне?
— Всичко ще ви бъде обяснено… Няма да ви лъжа. Стават грешки. Дори големи грешки, ако щете. Не могат да се поправят, всички го знаем. Но досега не сме се сблъсквали с „Омега“. Най-важното е, че целта е точно пред нас. Вече сме я взели на прицел!
— Говорите глупости! Най-важното е, че жена ми и децата ми щяха да бъдат убити!
— Ще ви покажа нещо. Вижте! — Коул извади малък метален диск от джоба си. Колегата му пусна ръцете на Танър. — Погледнете го внимателно.
Танър взе предмета и го обърна към светлината. Видя, че беше разяден, на петна.
— И?
— Този диск представлява едно от миниатюрните подслушвателни устройства. Разяден е от киселина. Върху него е капната киселина, която го е съсипала. Подслушвателните устройства във всички стаи са били повредени. Не чувахме нищо.
— Как е възможно да са ги открили?
— С подходящи уреди никак не е трудно. Върху тях няма следи, никакви отпечатъци от пръсти. Така действа „Омега“, мистър Танър.
— Кой?
— Дори и аз не знам. Само Фасет може да каже. Той ръководи всичко. Много е добър. Ако не ми вярвате, питайте министъра на външните работи. Президента, ако щете. В тази къща вече нищо няма да се случи.