— Какво!
— Помислете си само. След като вие сте мъртъв, кой би могъл да го опровергае?
— А защо е трябвало да му вярват?
— Електронните подслушвателни устройства. Престанаха да действат в цялата къща. Едно по едно престанаха да предават. Вие бяхте единственият човек, който знаеше, че съществуват. Следователно вие постепенно ги унищожавахте.
— Но аз не съм ги унищожавал! Не знаех къде са! И сега не знам!
— Нямаше да бъде от значение, дори и ако го бяхте направили — обади се Дженкинс. — Тези предаватели са щели да работят от трийсет и шест до четирийсет и осем часа, не повече. Снощи видяхте едно от тях. Върху него бяха капнали киселина. Всички бяха такива. Киселината постепенно разяждаше миниатюрните дискове и излъчването се прекратяваше… Всички хора от постовете разбраха, че не работят. Тогава Фасет заяви, че е направил грешка. Вие сте работели за „Омега“, а той не бил разбрал. Казаха ми, че го е направил много успешно. Има нещо величаво у човек като Фасет, когато си признава, че е допуснал голяма грешка. Той изтегли постовете и после двамата с Маколиф пристъпиха към убийството. Можаха да го направят, защото аз не бях тук, за да ги спра. Фасет ме беше отстранил от сцената.
— Знаехте ли за Маколиф?
— Не — отговори Дженкинс. — Дори не го подозирахме. Прикритието му беше наистина гениално. Фанатизирано провинциално ченге, ветеран от нюйоркската полиция, а в добавка и консервативен. Честно казано, за първи път се усъмнихме, че може би е замесен, след като ни казахте, че полицейската кола не е спряла, когато сте й сигнализирали от мазето. В този момент в района не е имало никаква полицейска кола. Маколиф се е погрижил за това. Той обаче носи червена сигнална лампа в багажника си. Просто устройство, което може да се закачи на покрива. Обикалял е къщата ви и е правел опити да ви накара да излезете. Когато най-накрая дойде тук, две неща ни направиха впечатление. Първо, че го бяха намерили по радиотелефона. Не вкъщи. Второто беше описанието, което дежурните дадоха за него. Маколиф непрекъснато се държал за стомаха, твърдейки, че е получил тежка криза от язвата си. Маколиф не боледуваше от язва. Съществуваше вероятност да е ранен. Предположението се оказа вярно. „Язвата“ му представляваше дълбока отворена рана в стомаха. Акт на внимание от страна на мистър Остърман.
Танър взе цигара, а Али му поднесе огьнче.
— Кой уби мъжа в гората?
— Маколиф. Не се смятайте за виновен. Той така или иначе е щял да бъде убит, дори и ако не бяхте станали и запалили лампата.
Той също така е напръскал с газ семейството ви в сряда. Използвал е запасите на полицията, предназначени за борба с масовите безредици.
— А нашето куче? В спалнята на дъщеря ми?
— Фасет — каза Гровър. — В един и четирийсет и пет са ви донесли лед; оставили са го на предната веранда. Фасет е видял шанса да всее още по-голяма паника, ето защо той просто е внесъл леда вътре. Всички сте били при басейна. След като е влязъл в къщата, Фасет е щял да си послужи с хитрост — той беше професионалист. Искал е да мине просто за човек, който доставя лед. Дори и да бяхте го видели, можеше да ви каже, че това са допълнителни предпазни мерки от негова страна. Вие, естествено, нямаше да го оспорите. Очевидно Фасет е бил мъжът на пътя, който е напръскал с газ семейство Кардоне и Тримейн.
— Било е изчислено така, че непрекъснато да държи всички нас в паника. Без почивка. Да принуди мъжът ми да мисли, че е някой от трите семейства. — Али погледна втренчено Танър и тихо каза: — Какво направихме? Какво им казахме?
— В даден момент бях убеден, че всеки от тях е… предател. Сигурен бях.
— Отчаяно търсехте доказателства. Отношенията в къщата през уикенда бяха силно обтегнати. Фасет го знаеше. — Гровър погледна към Дженкинс. — Вие, естествено, трябва да разберете, че всички те бяха уплашени. И имаха основание. Освен личната си професионална вина, те имаха една голяма, обща вина.
— Цюрих?
— Точно така Тя обяснява последните им действия. Снощи Кардоне нямаше да ходи при умиращия си баща във Филаделфия. Беше извикал съдружника си Бенет. Не искаше да говори по телефона и смяташе, че къщата му може би е под наблюдение. И все пак не искаше да се отдалечава прекалено много от семейството си. Срещнаха се в един крайпътен ресторант на шосе 5… Кардоне каза на Бенет за цюрихските машинации и предложи да си подаде оставката като разрешение на проблема. Идеята му беше да свидетелства по обвинението за министерството направосъдието срещу опрощаване на вината.