— Ей, дребосък!
Другата я дръпна за ръкава и бързо каза:
— Остави дребосъка, побързай, Луг идва, съпругът ми идва!
Едната жена невъзмутимо продължи да си оправя косите и като се усмихваше, приближи до Уилоу.
— Мадмардиган! — възкликна спотаилия се Нелвин.
— Кой друг! Трябва да изчезваме бързо, приятелче…
Думите му бяха прекъснати от трясъка на вратата и в голямата стая влетя Луг. Той огледа разхвърляното легло и разпилените коси на жена си, погледна неразбиращо Мадмардиган и Уилоу и заплашително попита:
— Какво, по дяволите, става тук?
— Луг, скъпи, това е братовчедка ми Хилда. Току-що пристигна.
— Хилда?
— Да — с преправен глас отвърна Мадмардиган и престорено затрепка с клепачи.
Луг похотливо се вторачи в огромните гърди пред себе си, ухили се пиянски и тръгна напред, но Мадмардиган съобразително грабна детето и взе да го люлее. Въпреки това ханджията застана пред него и започна да го опипва.
— Имаш чудесен съпруг, мила, но ние трябва да си вървим вече — Мадмардиган грабна Уилоу за яката със свободната си ръка и тръгна към вратата. Междувременно целият хан се беше смълчал, чуваха се само тежки стъпки и строг женски глас.
— Проверете всички и внимавайте, знакът е малък! — Сорша оглеждаше посетителите хладнокръвно и безстрастно. Червените й коси се подаваха под шлема. Тя бързо се ориентира, посочи Мадмардиган с нагайката си и каза:
— Вие ли сте майката на това дете?
— О, да. Разбира се.
Сорша присви очи.
— Открийте го! — заповяда тя.
— Не! — извика Уилоу и скочи напред, но получи ритник в гърдите.
— Искам да го видя веднага, жено! Покажи ми детето!
Мадмардиган посегна рязко с ръка уж да открие детето, но вместо това я удари силно по брадата. Сорша залитна назад, а шлемът й изтрополя на земята. Войниците се хвърлиха да я защитават с извадени ками, но тя ги спря.
— Много си силна, жено! Всъщност, ти не си жена! — каза тя твърдо и без предупреждение дръпна лилавия халат — две вързопчета парцали паднаха в краката й.
— Не е жена! — изрева Луг и посегна яростно да удари Мадмардиган в лицето, но той се отмести и юмрукът разби устата на един Нокмаарски офицер.
Мнимата Хилда използва създалата се суматоха, изрита силно най-близкия войник в корема и се втурна към близкия балкон. Бързо се спусна на двора по едно провесено въже с една ръка, докато с другата здраво държеше Елора.
— Бързай! Към конюшните! — провикна се Мадмардиган към изоставащия Уилоу, но… изведнъж видя пътя си препречен от трима войници с извадени мечове.
Без да губи нито миг, той се завъртя на пета и съгледа пред кръчмата да минава селска каруца, натоварена с продукти. Преди да успее да разбере какво става, бакалинът се просна в калта, а Мадмардиган грабна поводите и взе безжалостно да налага коня с камшика.
— Хайде, дребосъче, скачай! — провикна се той с пълно гърло.
Уилоу издебна удобния момент и се хвърли право в колата с кошничката в ръце.
— Бързо! Вземи детето, сега ще се позабавляваме! — смееше се диво Мадмардиган и подкара коня в галон.
Продуктите се посипаха назад по пътя, а Франджийн и Руул се скриха под капрата, разтреперани от страх. Само след секунди няколко конници препуснаха по петите им.
— Колко са? — извика Мадмардиган.
— Трима, не четирима, о, и една бойна колесница! — със свито сърце отвърна Уилоу.
— Нищо! Голяма работа — продължаваше да се смее Мадмардиган, — а аз си мислех, че сме в голяма опасност.
Пътят ставаше все по-лош и по-неравен. Каруцата подскачаше, трещеше и ездачите бързо я застигаха. Първият зареди лъка си в пълен галоп и се прицели. След миг стрелата с трясък разби задната напречна дъска и се заби на сантиметри от корема на Уилоу. Той зяпна от ужас и се вцепени на мястото си. Преди да се опомни, конникът се изравни с колата и скочи до него. В това време вторият ездач се целеше отблизо в Мадмардиган, но тъкмо преди да стреля, той се преметна назад и стрелата прониза гърдите на първия Нокмаарски войник, който замахваше с кама към гърлото на Уилоу.
Побеснял от несполуката си вторият ездач захвърли лъка и понечи и той да скочи в колата, но Мадмардиган ловко го блъсна и той се просна върху разбитата настилка с крясък.
— Дръж поводите, Уилоу! — едва успя да извика Мадмардиган и третият ездач налетя върху тях с цялата си ярост.
Уилоу сграбчи поводите, но каруцата така силно подскачаше по неравния път, че той само след минута падна между конете; със сетни усилия се залови за калните им ремъци и с голяма мъка и упорита борба успя да се върне на капрата, отървал се на косъм от тежките препускащи копита.