— Здравейте. Ако гледате това, значи нашите мили приятели от двореца са ви намерили. Щеше ми се и аз да съм с тях. Сегашният ми защитник ми предложи да избягам, но аз трябваше да остана тук, за да улесня бягството им. Знам, че ще ме разберете. Но исках да ви кажа, че съм добре. В безопасност съм, жива и здрава, и знам, че вие ще дойдете да ме спасите. Когато това стане, аз ще съм готова. А дотогава обещавам да се крия и да внимавам. — Крес замълча. Мимолетна усмивка премина по устните й като доказателство за куража й, но очите й все така бяха изпълнени със страх. Тя въздъхна дълбоко и продължи: — Моето отсъствие сигурно е променило някои неща за вас, защото вие разчитахте на помощта ми за плановете си. Направих програма в този файл. Пъхнете цилиндъра в универсалния порт в приемателя на купола и следвайте стъпките. Заключила съм програмата със същата парола, която ползвахме на кораба, в случай че устройството попадне в неподходящи ръце. — Тя сведе клепки и отново се появи онази лека усмивка. — Дано съобщението ми ви завари в добро здраве… Липсвате ми. — Тя понечи да каже още нещо, но се поколеба и замълча. Миг по-късно съобщението завърши.
Всички се взираха в празното пространство, където допреди малко виждаха Крес. Скарлет си играеше с ципа на якето. Вече беше сигурна, че това момиче ги е закриляло по време на бягството им с Уинтър. Тя бе спасила живота им, жертвайки своя.
— Смело, глупаво момиче — измърмори Трън и отново се отпусна на пода. На лицето му се изписа облекчение, но и още по-силно притеснение.
— Значи тя все още е с Хиацинт — обобщи Синдер. — Аз… благодарна съм му за стореното, но… не ми харесва нито че знае къде сме, нито че Крес е в негови ръце. Нямам му доверие.
Уинтър я зяпна слисана.
— Хиацинт е добър човек. Той никога няма да предаде нито Крес, нито теб.
— Малко късно — обади се Трън. — Вече го направи.
Уинтър сплете пръсти.
— Той съжалява за предателството си. Не го е направил нарочно. Просто… трябвало е да се върне на Луната. Заради мен.
Ико издаде някакъв звук, който трябваше да означава сумтене. Скарлет килна глава и огледа андроида. Любимите дребни недостатъци на контролната система на „Рампион“ бяха малко обезпокоителни в хуманоидното й тяло.
— Вярно е — настоя Уинтър и присви очи. — Аз разбирам защо не му вярвате, но той се опитва да поправи грешката си. Той иска да те види възкачена на трона колкото всеки друг.
— И наистина спаси живота ми — добави Скарлет. Сетне, след като помълча, сви рамене. — Сигурно защото съм му била нужна да спася нейния, но все пак не е без значение.
Трън скръсти ръце и рече ядно:
— На мен ми се ще да се беше постарал да прати и Крес с вас.
— Поне сега знаем, че е жива — обади се Синдер.
Трън изръмжа.
— Знаем само, че още е в Артемизия, и то под закрилата на човек, който веднъж ни предаде. Принцесата смята, че Хиацинт е на наша страна. Добре. Но това не променя факта, че той ни продаде в Ню Бейджин, и аз съм сигурен, че пак ще го стори, ако се налага да спаси собствената си кожа.
— Напротив, него изобщо не го е грижа за собствената му кожа. — Гласът на Уинтър беше остър, а раменете й трепереха. — Грижа го е единствено за моя живот, а аз ще бъда вечно в опасност, докато мащехата ми е кралица. — Тя се обърна към Синдер. — Той ще стори всичко по силите си, за да подпомогне успеха на твоята революция. Аз също.
Дългото мълчание беше последвано от недоволството на Трън:
— Още не съм се отказал да му разбия мутрата, ако някога пак го видя.
Скарлет завъртя очи.
Синдер взе да тупа с пръст по масата.
— Не разбирам защо Левана се е опитала да те убие точно сега. Тя има Каи. Получава всичко, което иска.
— Сигурно се бои да не изгуби контрол над Луната — обясни Уинтър. — Особено сега, когато се носят слухове, че истинската кралица все още е жива. Обзема я параноя, страхува се от скрити заплахи.
Синдер поклати глава.
— Но ти не си й истинска дъщеря. Нямаше ли някакво поверие за кръвната линия?
— Да. Само човек с кралска кръв може да седне на престола на Луната. Според вярването, ако на трона се качи обикновен човек, дарбата на народа ни ще изчезне. Имало е безброй проучвания, които доказват истинността на поверието.
Скарлет се разсмя.
— Нека да отгатна — проучванията са били заплатени от кралското семейство.
— Има ли значение? Дали хората вярват, или не, мащехата ми е отчаяна и на всяка цена иска да задържи властта в ръцете си. Затова се опита да ме убие.