— Хубаво — рече Синдер. — Когато хората се отчаят, правят големи грешки — като този опит за убийство например. — Тя се облегна назад върху ръцете си. — Доколкото мога да преценя, хората те обичат. Ако научат, че Левана се е опитала да те убие, това може да ги убеди да изберат мен пред нея. Чуй ме, Ваше Височество — ние имаме запис. Ако програмата на Крес тръгне, ще можем да го излъчим във всички външни сектори. В него ще разкажа на всички коя съм аз, ще ги помоля да застанат на моя страна и заедно да сложим край на управлението на Левана. — Тя си пое дъх. — Искам да включим и твой запис, за да покажем на народа, че си жива и че Левана е направила опит да те убие. Твоята подкрепа ще реши всичко. За тях и за мен.
Уинтър дълго мисли, гледайки я в очите, сетне въздъхна.
— Съжалявам, но не мога. Левана не бива да узнава, че съм жива.
— Защо? — намеси се Скарлет. — Хората те обичат. Те имат право да знаят истината.
— Тя заповяда на Хиацинт да ме убие — рече Уинтър с отслабващ глас, — а той стори всичко, за да нагласи нещата така, сякаш е изпълнил заповедта й. Няма да застраша живота му, като разкажа истината. Колкото по-дълго Левана вярва, че Хиацинт й е предан, толкова по-дълго животът му е вън от опасност. — Тя отново вдигна поглед. — А също и животът на Крес.
Трън извърна очи.
— Съжалявам, че не мога да ви помогна. Не знам дали има значение, но имате подкрепата ми, само че тя ще трябва да остане в тайна. — Уинтър се приведе и Скарлет видя как потъва в тревогата за живота на Хиацинт. Да можеше да й предложи утеха. Но беше прекарала достатъчно време в ръцете на Левана, за да знае, че няма думи, с които да успокои Уинтър.
— Добре — примири се Синдер. — Разбирам. Да се надяваме, че записът ще пожъне успех и без теб.
Входната врата се отвори и всички се стреснаха. Скарлет се извърна и видя една жена да затваря вратата. Беше облечена с прашен гащеризон и носеше стара дървена кутия с храна. Имаше черната коса и смуглата кожа на Вълка, но беше дребна като врабче. Вълка би могъл да я смачка с върха на пръстите си.
Тази мисъл накара Скарлет да се почувства странно.
Всички си отдъхнаха. Всички без Скарлет и Вълка, чиято ръка се бе превърнала в желязо около раменете й.
Маха се облегна на вратата и огледа стаята с весела усмивка.
— Раздаваха захар — рече радостно — в чест на предстоящата… — Гласът й заглъхна, щом зърна Скарлет в прегръдката на Вълка.
Уинтър се надигна и привлече учудения й поглед към себе си. Скарлет скочи на крака, но Маха вече гледаше със зяпнала уста.
Уинтър направи реверанс.
— Вие трябва да сте мама Кесли. Аз съм принцеса Уинтър Хейл-Блекбърн и ужасно много съжалявам за бисквитите.
Маха се взираше в нея онемяла.
— Дано не възразявате, че така се натрапихме в дома ви. Вашето вълче ни посрещна. Той е учудващо мил, имайки предвид при тези зъби. И тези мускули. — Уинтър повдигна очи към олющената мазилка около вратата. — Напомня ми на друг вълк, когото някога познавах.
Скарлет изкриви лице.
— Ваше… Ваше Височество — заекна Маха. Целият й вид говореше, че не знае дали да се бои, или да се чувства поласкана от оказаната й чест.
— Мамо, това е Скарлет. Онова момиче, за което ти разправях — момичето, което чародейката отвлече от нашия кораб. Била е тикната в затвора в двореца, но… но е избягала. Това е тя. Скарлет.
Маха още гледаше със зяпнала уста.
— Землянката.
Скарлет кимна.
— Наполовина. Дядо ми е бил лунитянин, но никога не съм го срещала. Освен това не притежавам, ъъ… дарбата.
Изведнъж при тези думи й хрумна, че Маха сигурно притежава дарбата. Всички я притежаваха в една или друга степен, нали? Дори Вълка като малък, преди учените да поровят в гените му и да го лишат от нея.
Ала й беше трудно да си представи как тази дребничка женица злоупотребява с нея, както правеха в столицата. Дали пък не разсъждаваше наивно? Колко трудно беше да живееш в това общество, в което никога не знаеш кой кого манипулира.
— Здравей, Скарлет — поздрави я Маха и се овладя, колкото да се усмихне. — Зеев е пропуснал да ми каже, че е влюбен в теб.
Скарлет усети как лицето й се обагря в червено като косата й.
Трън измърмори:
— То пък като че ли не се вижда с просто око.