— Не си струва — изръмжа той.
— Съгласен съм. — Вторият звяр се приближи и ощипа Пърл по лицето с грамадната си космата ръка. — Но може да ни дадат да я пробваме, когато свършат.
Глава тридесет и пета
— Ето я къщата на охраната — рече Трън, приклекнал в една уличка между Ико и Вълка. За стотен път, откакто тръгнаха от дома на Маха, той опипа джоба си, в който беше пъхнал цилиндъра със съобщението на Крес.
— Имах по-големи очаквания — каза Ико.
Както всичко друго в този сектор, къщата на охраната беше мрачна и покрита с прах. Беше изградена от камъни, но нямаше прозорци и това я превръщаше в една от сградите, които се превземаха най-трудно. Трън рядко бе виждал подобно нещо. На пост пред вратата стоеше униформен войник, в ръцете си държеше пушка, а лицето му бе скрито зад шлем и маска срещу прахоляка.
Вътре беше оръжието, техниката по поддръжка на купола, килията за нарушителите на закона, преди да ги пратят на съд в Артемизия и в малкия контролен център за достъп до електрическата и охранителната система на купола. Но най-важно, тук се намираха предавателите, които свързваха този сектор със системата за излъчване на правителството.
— С колко време разполагаме? — попита той.
— Две минути и четиринадесет секунди, преди следващият патрул да се появи — отвърна Ико.
— Вълк, ще се справиш.
Вълка показа острите си зъби, сетне стана и излезе от уличката. Трън и Ико се скриха, за да не ги видят.
Груб глас извика:
— Спри и се идентифицирай!
— Специален агент алфа Келси. Тук съм по заповед на чародея Яил. Трябва да проверя оръжието ви.
— Ти си от специалните. Какво правиш тук… — Тихо възклицание, а после — кратко боричкане и глухо тупване. Трън се приготви за оглушителния изстрел, но той така и не прозвуча. Когато се възцари тишина, с Ико отново надникнаха иззад ъгъла.
Вълка вече беше завлякъл безжизненото тяло на войника до вратата и допря пръсти в екрана. Трън и Ико хукнаха към него и в този миг вратата се отвори. Завлякоха вътре стража.
Отвътре къщата изглеждаше пак толкова мрачна, както и отвън. Не беше прашно, но беше неприветливо, светлината едва мъждееше. По-голямата част от пространството в главното помещение се заемаше от грамадно писалище, което ги отделяше от двете решетъчни врати на задната стена.
Без да губи време, Трън свали грубата риза, която носеше, за да прилича на работник. Клекна до стража и свали униформената му риза. Мъжът беше малко по-едър от него, но май щеше да му стане.
— Нали няма да ти трябва помощ? — В гласа на Ико се усещаше нескрита надежда, докато гледаше как Трън измъква безжизнените ръце на войника от ръкавите.
Трън спря и я изгледа кръвнишки, сетне си спомни за цилиндъра, извади го и го пъхна в ръката й.
— Хващай се за работа.
Ико отдаде чест и се хвърли зад писалището. Намери универсалния вход, мушна вътре цилиндъра и скоро Трън дочу веселото й тананикане. Един екран се включи и Ико гордо заяви:
— Парола: Капитанът е крал!
Трън изви устни и измъкна ризата през главата на мъжа.
— Стана! Вътре съм! Вече качвам програмата.
Вълка помогна на Трън да върже тежките предпазители за раменете си.
— Още малко и… готово! Избирам секторите, които да получат променения софтуер, и качвам записа на Синдер на опашката… Еха, Крес го е направила изключително просто.
Трън измуча, защото не искаше да слуша каква прекрасна работа е свършила Крес отдалеч. Искаше му се да е при тях.
Той спусна маската на лицето си, за да скрие намусеното си лице, и натика крака в ботушите на мъжа. Вдигна въпросително вежди към Вълка.
— Става — кимна Вълка.
— Трябват ми поне четири минути — рече Ико.
— Имаш ги. Две почуквания означават неприятност, три — брегът е чист. — Трън грабна пушката. Чу как Вълка изпука кокалчетата си и се измъкна навън, за да заеме мястото на стража. С лекота надяна мрачната физиономия и изправената войнишка стойка и с радост си каза, че поне веднъж обучението в армията ще му свърши работа.
Отброи шест секунди и стражът, който патрулираше в тази част на купола, се показа по улицата. Мина покрай Трън, преметнал пушка през рамо, оглеждайки се за шляещи се граждани и работници.
Дори и да беше погледнал Трън, той така и не разбра. Беше се втренчил в хоризонта, сериозен и непоколебим.