Войникът отмина.
Зад маската Трън се подсмихна.
На Синдер й се щеше да има повече пространство, за да крачи напред-назад. Чакаше съобщение от Ико и нервите й бяха опънати до скъсване.
— Добре ли си? — попита Скарлет, която седеше със скръстени крака на единствения стол в стаята. Тя също беше на тръни и непрестанно подръпваше връзката на якето си.
— Добре съм — излъга Синдер. В действителност беше напрегната като навита пружина, но предпочиташе да не говори за това. И бездруго вече бяха предъвквали стратегията си до припадък. Всички неща, които можеха да се получат. Всички, които можеха да се объркат.
Хората или щяха да отвърнат на призива й, или нямаше да го направят. Каквото и да станеше, тя щеше да разкрие картите си пред Левана.
Принцеса Уинтър си тананикаше непозната песен в кухнята. Откакто пристигна вчера вечерта, тя не се спря. Избърса праха, помете, изтупа чергите, подреди шкафовете, сгъна прането и всичко това с грациозността на пеперуда. До нея Синдер се чувстваше като мързелива гостенка.
Синдер не знаеше какво да мисли за принцесата. Хем й се възхищаваше, хем гледаше с подозрение на решението й да не използва обаянието си. Животът за Синдер беше далеч по-прост, преди да започне да използва дарбата си, а и често с ужас си мислеше, че все повече заприличва на Левана. В същото време обаче не можеше да си представи, че ще се откаже от обаянието, особено когато виждаше как принцесата губи разсъдъка си.
Но пък как да отпише принцесата като напълно откачена. Тя беше чудата, необикновена, абсурдно очарователна личност. Освен това искрено се интересуваше от хората около себе си и показваше проблясъци на интелигентност, които лесно оставаха незабелязани. При все че излъчваше скромност, Синдер не вярваше, че не съзнава прелестта си, както се преструваше.
Да можеше да си я спомни, когато и двете са били малки момичета, но в паметта й нямаше друго, освен пламъци, горящи въглени и изгоряла плът. Нито едничък спомен за приятелка, братовчедка. Никога дори не й бе минавало през ум, че за краткия си живот на Луната все още има близки тук — беше приела, че всички в двореца са нейни врагове.
На ретина-дисплея излезе съобщение.
Синдер застина, прочете го и въздъхна.
— Там са. Записът е настроен да тръгне една минута, след като обявят края на работния ден във всички външни сектори. Трън е на пост. Засега не са вдигнали тревога.
Синдер притисна свития си стомах. Ето за този миг се бяха готвили.
Страхове замъглиха ума й. Хората няма да й повярват. Няма да я последват. Ще отхвърлят нейната революция.
Доколкото знаеше, за първи път външните сектори щяха да видят послание, което не беше одобрено от пропагандната машина на короната и нямаше за цел да насажда страх. Всичко тук — от публичните екзекуции, които изкарваха злодей всеки, дръзнал да критикува кралицата, до документалните филми за щедростта и състраданието на кралското семейство — идваше от короната. Човек можеше да избира отделни сектори или да излъчи посланието си до всички едновременно, но Синдер подозираше, че кралицата рядко прави масови обръщения. Далеч по-вероятно е богатите хора от Артемизия да гледат репортажи от сезонните балове, на които се събираше цветът на обществото, докато работниците от външните сектори гледаха предавания за недостига на храна и орязване на дажбите. И как биха могли да разберат, че съществува по-различен живот, когато нямаше начин да общуват помежду си?
Синдер се канеше да използва най-ценния инструмент за манипулация на Левана — по-могъщ и от обаянието й. За първи път хората от външните сектори щяха чуят послание за истинското положение на нещата и правата им. За първи път те щяха да се обединят.
Така се надяваше.
Познатият звън отекна навън, последва химнът на Луната и милият глас на жената, която изпращаше работниците у дома им в края на деня.
Синдер обгърна тялото си с ръце и стисна силно, сякаш се боеше да не се разпадне.
— Удари часът на истината — рече тя и погледна Скарлет. Бяха обсъждали до безкрай дали Синдер трябва да рискува да излезе навън, когато тръгне съобщението. Всички единодушно я насърчиха да изчака записът да свърши работата си, без да се излага на опасност, но в този миг чакането не беше избор. Тя трябваше да види реакцията на хората поне в този сектор, ако не във всички.