— Станете моята армия. Изправете се на крака и освободете домовете си от стражите, които ви малтретират и тероризират. Изпратете послание на Левана, кажете й, че повече няма да се оставите на страха и на манипулациите, за да ви контролират. Нека щом започне коронацията, всички здрави граждани да тръгнат с мен срещу Артемизия и двореца на кралицата. Заедно ние ще гарантираме по-добро бъдеще за Луната. Бъдеще без гнет и потисничество. Бъдеще, в което всеки лунитянин, без оглед на сектора, в който живее, и произхода си, ще може да постигне амбициите си и да живее без страх от несправедливи преследвания и вечно робство.
— Знам, че искам от вас да рискувате живота си. Чародеите на Левана са могъщи, нейните стражи — умели воини, войниците й — жестоки. Но ако обединим силите си, ние ще станем непобедими. Те няма да могат да контролират всички ни. Когато целият народ се включи в една армия, ще обградим столицата и ще свалим от моя трон онази самозванка. Помогнете ми. Бийте се за мен. И аз ще стана първият владетел в историята на Луната, който ще се бие за вас.
За миг камерата се фокусира върху решителното изражение на Синдер и угасна.
Глава тридесет и шеста
— Брей — прошепна Скарлет. — Хубава реч.
Сърцето на Синдер биеше тревожно.
— Благодаря ти. Каи е авторът на по-голямата част.
Тя погледна надолу към празната редица от къщи. Малцината, които бе зърнала преди това, още се мотаеха наоколо, вдигнали очи към купола. Досега миньорите и работниците трябваше да са се върнали, но улиците все така пустееха. Под купола цареше вакуумна тишина.
Беше направила първия си ход, но не беше уплашена. Толкова дълго бягаше. Откакто Левана я видя на бала на Източната република, все трябваше да се крие.
Но край. Чувстваше прилив на сили. Беше готова. На записа изобщо не приличаше на глупачка, напротив, говореше като кралица. Като революционер. Като човек, който може да доведе бунта до край.
— Хайде, ела — подкани я Скарлет и тръгна напред. — Да идем да видим какво става.
Синдер забърза след нея. Откъм централния площад се чуха викове и отдалеч се виждаше как хората се пръсват към домовете си, макар че нерядко се спираха и поглеждаха назад. Когато наближиха, виковете се превърнаха в гръмовни заповеди.
Стражите от сектора си бяха пробили път през тълпата, а в юмруците си стискаха дълги, тънки палки.
— Движете се! — изкрещя един от тях. Лицето му беше скрито зад шлема и маската. Само очите се виждаха. — Четири минути до вечерния час! Мотаенето е строго забранено и никакъв запис няма да промени това!
Синдер и Скарлет се скриха зад една количка за доставки.
Хората се бяха събрали на малки групи. Косите и дрехите им бяха покрити с реголитен прах. Неколцина бяха навили ръкави и на ръцете им се виждаха татуировките РМ-9. При приближаването на стражите повечето сведоха очи и отстъпиха пред палките, които можеха да се обърнат срещу тях. Но почти никой не си тръгна.
Единият от стражите улови един човек за лакътя и го изблъска от бълбукащия фонтан в центъра на купола.
— Разотивайте се всички! Не ни карайте да пратим доклад за неподчинение.
Изнурените работници се спогледаха, отпуснаха рамене. Започнаха да се разотиват. Групичките се разпръснаха, без никой да изкрещи една гневна дума към стражите.
Синдер зяпна обезсърчена. Сърцето й се сви.
Хората не се бореха.
Не се защитаваха.
Предадоха се пред насилниците, както бяха правили досега.
Обзе я разочарование и тя тежко се отпусна върху количката. Нима не е била достатъчно убедителна? Нима не бе успяла да внуши колко е важно всички до един решително да се вдигнат на бунт? Нима се беше провалила?
Скарлет сложи ръка на рамото й.
— Това е само един сектор. Не се отчайвай. Не знаем как е в другите.
Мили думи, но Синдер видя върху лицето на Скарлет да се отразява собственото й разочарование. Възможно е в другите сектори да беше по-различно. Нямаше как да знаят. Но това, което видя тук, не й даваше никаква увереност.
— Не ме пипай! — изкрещя някакъв мъж.
Синдер надникна иззад количката. Един страж гледаше отвисоко мършав мъж с болнава, бледа кожа. Въпреки че тялото му се бе превило от слабост, мъжът стоеше срещу стража със свити юмруци.