— Няма да се прибера вкъщи само за да спазя вечерния час. Заплашвайте ме да докладвате за мен, колкото ви душа иска. След този запис кралицата и нейните раболепни ласкатели ще станат свидетели на стотици арестувани, извършили далеч по-големи престъпления от това, че някой се е забавил навън две-три минути повече.
Още двама стражи се приближиха към мъжа и стиснаха здраво палките.
Останалите работници се спряха, за да гледат. Любопитни. Предпазливи. Но също, помисли си Синдер, ядосани.
Първият страж се надвеси над мъжа. Гласът му беше приглушен от маската, но безочието му си личеше.
— Нашите закони защитават всички и никой няма право да ги нарушава. Върви си у дома, преди да съм се принудил да дам пример на другите с теб.
— Аз мога да им дам пример — изръмжа мъжът срещу стража, а после се обърна към хората, които стояха колебливо в края на площада. — Толкова ли не разбирате? Ако другите сектори също са видели записа…
Стражът стисна мъжа за врата и го събори на колене. Думите му бяха прекъснати от приглушен стон.
Стражът вдигна палката си.
Синдер закри устата си с ръка. Насочи дарбата си, но бяха твърде далеч, за да го спре.
Другите двама също започнаха да налагат мъжа по главата, по гърба, по раменете. Той падна, закри лице и изкрещя от болка, но стражите не спираха…
Синдер скръцна със зъби и излезе на улицата, но нечий друг глас я изпревари и преряза виковете на мъжа.
— Спрете! — изкрещя една жена и си проби път през навалицата.
Единият от стражите наистина спря. Не, замръзна.
Другите двама се поколебаха, когато видяха другаря си да стои с вдигната във въздуха палка. Лицето на жената беше изкривено от концентрацията.
— Незаконна употреба на манипулация — изкрещя другият страж. Той сграбчи жената и изви ръцете й зад гърба. Но преди да успее да ги заключи с белезници, един възрастен миньор с превит от дългогодишен труд гръб излезе напред. Той вдигна ръка със съсредоточен израз на лицето си.
Стражът замръзна на място.
Още един гражданин излезе напред. После още един. На лицата им се четеше мрачна решимост. Един по един стражите пуснаха палките. Едно по едно телата им бяха превзети от хората.
Малко момче се спусна към пребития мъж, който лежеше безпомощен на земята и стенеше от болка.
Жената, която първа излезе напред, изръмжа на стражите:
— Не знам дали това момиче наистина е принцеса Селена, но знам едно — тя има право. Това може би е единственият ни шанс да се изправим единни и аз лично отказвам повече да се страхувам от вас! — Лицето й беше напрегнато, възмутено.
Пред очите на Синдер стражът, когото тя контролираше, извади ножа от колана си, вдигна го и допря острието в собственото си гърло.
Ужасът се изсипа върху нея като леден душ.
— Не! — изкрещя Синдер и хукна напред, изоставяйки обаянието на обикновеното момиче. — Недейте! Не ги убивайте! — Тя хукна към тълпата и вдигна ръце към насъбралите се граждани. Сърцето й биеше до пръсване.
Отначало я посрещнаха с гняв. Годините на робство и жаждата за мъст се превърнаха в отвращение при това прекъсване.
Но сетне бавно, полека, жената я разпозна и се смути.
— Разбирам, че тези мъже са оръдия на кралицата. Те са малтретирали и унижавали вас и семействата ви. Но те не са ваши врагове. Много от тях са били отнети от близките им и против волята им са били заставени да служат на кралицата. Не знам дали така е било и с тези мъже тук, но ако ги убиете без честен съд и без капка милост, порочният кръг от горчивина и недоверие няма да се разчупи. — Тя впери поглед в жената, която държеше в плен стража и ножа му. — Не ставайте като кралицата и нейните приближени. Не убивайте мъжете. Ще ги тикнем в затвора до следващо разпореждане. Все може да ги използваме за нещо.
Ръката на стража се отпусна. Но той гледаше Синдер, а не жената. Може би си бе отдъхнал. Може би се срамуваше, че е бил надвит. А може би замисляше да убие всички разбунтували се граждани при първа възможност.
Изведнъж Синдер си помисли, че същият сценарий сигурно се разиграва и в останалите сектори, а нея я нямаше там да го спре. Изобщо не беше помислила, че желанието й хората сами да се защитят от режима на Левана, е осъдило на смърт хиляди стражи.
Опита се да стъпче жилото на вината, каза си, че войната иска жертви. Но от това не се почувства по-добре.