Тя отиде до фонтана и се покачи на ръба му. Водата пръскаше краката й.
Множеството наоколо се бе увеличило и още хора прииждаха, привлечени от суматохата и пълзящите слухове за бунт. След като бяха подчинили стражите, те бяха надигнали глави.
Синдер си представи как стотици хиляди, даже милиони лунитяни се събират, дръзнали да мечтаят за нов ред.
И тогава се чу мъжки глас:
— Това е капан! Левана ни подлага на изпитание! Ще ни избие до крак!
Тълпата се развълнува при това обвинение. Очите им шареха по лицето на Синдер, по дрехите, по металната ръка, която не криеше. Сякаш отново беше на бала, в центъра на непожелано внимание, но пореше напред с решителна твърдост, защото дори и да искаше, вече беше късно да се върне назад.
— Не е капан — рече тя толкова силно, че думите й отекнаха в стените на близката фабрика. — И не е изпитание. Аз съм принцеса Селена, а записът, който току-що видяхте, беше излъчен в почти всички сектори на Луната. Аз организирам бунт, който ще обхване цялата лунна повърхност. Ще започнем оттук. Ще ме подкрепите ли?
Вместо с радостни възгласи, думите й бяха срещнати от неловко мълчание.
Възрастния мъж, когото беше видяла, наклони глава:
— Та ти си още дете!
Тя го изгледа с възмущение, но преди да успее да му отвърне, едно познато лице се отдели от тълпата. Маха застана пред Синдер. Въпреки дребничката й фигура, позата й излъчваше досущ безстрашието на Вълка.
— Нима не чухте записа? Нима не слушахте внимателно? Нашата истинска кралица се завърна! Нима ще сведем глави в страх и ще пропуснем единствения си шанс да заживеем по-добре?
Старият човек посочи небето.
— Една хубава реч няма да стигне, за да се организира бунт. Нямаме оръжие, не сме обучени да воюваме. Нямаме време за подготовка. Какво очакваш от нас — да влезем в Артемизия с лопати и кирки? Та те ще ни изколят!
Хората тук-там се намръщиха, някои заклатиха глава и стана ясно, че подобни мисли занимават и другите.
— Както каза Селена — обади се Маха, — ще компенсираме липсата на време и опит с многочисленост и решителност.
— Многочисленост и решителност? Няма да направиш и две крачки в Артемизия и чародеите й ще те накарат сама да си прережеш гърлото още преди да си видяла двореца!
— Те не могат да манипулират всички ни! — изкрещя нечий глас от тълпата.
— Точно така — потвърди Маха. — Затова не бива да отлагаме, защото само сега Луната може да загърби миналото си и заедно да продължим напред.
— Откъде да знаем, че в другите сектори ще се бият? — попита мъжът. — Нима трябва да рискуваме живота си за някаква фантазия?
— Да! — извика Маха. — Аз ще рискувам живота си за тази фантазия! Левана отне и двамата ми сина, а аз не можах да сторя нищо, за да ги задържа. Не можах да й се опълча, при все че едва понесох загубата им. Няма да пропилея тази възможност!
Синдер видя, че думите й имат отзвук у насъбралите се граждани. Хората сведоха очи. Неколцина родители придърпаха дечурлигата си, прашни като всички останали.
Лицето на мъжа се изопна.
— Цял живот копнея за промяна и точно затова знам, че няма да стане толкова просто. Левана може и да няма достатъчно войници, които да изпрати до всички сектори, ако въстанем едновременно, но какво ще й попречи да спре влаковете с продуктите? Тя ще ни пречупи с глад. А храната и така не ни стига.
— Прав сте — отвърна Синдер. — Тя може да ореже още дажбите и да спре влаковете. Но не и ако ние вземем контрола над системата маглев. Нима не разбирате? Можем да сполучим единствено ако се сплотим. И откажем да приемем правилата, които Левана насила ни налага.
В тълпата тя зърна Скарлет, сетне Ико с Вълка и Трън. Трън носеше униформата на страж, но беше свалил шлема и маската. Дано откритата му усмивка възпре всяка безпричинна омраза.
Присъствието им повдигна духа й.
Тя се опита да погледне в очите колкото може повече хора.
— Другите сектори също са изправени пред подобни страхове. Нека изберем доброволци, които ще изпратим в съседните сектори, за да разкажат на хората, че аз съм тук, че всичко казано на записа е истина. Аз ще вляза в Артемизия и ще си върна онова, което ми се пада по право.
— А аз ще бъда до нея — рече Маха Кесли. — Вярвам, че ти си нашата истинска кралица и само заради това ние трябва да сме ти предани. Но като майка, която след дълги години отново зърна сина си, ти дължа много повече.