Когато свърши да говори, Каи беше готов на часа да изтръгне собствения си език, стига да можеше.
Левана поде отново:
— Ако някога се докаже истината в слуховете, че скъпата ми племенница Селена е оживяла, аз с радост ще отворя сърцето и дома си за нея и сама ще сложа на главата й лунната корона. За жалост, това не ще се случи. Селена живее сред звездите и животът и прехраната на народа ни тежат единствено на моите плещи. Знам, че настанаха тежки времена. С голяма тъга наблюдавам как година след година производството на храна намалява, а ограничените ни ресурси не могат да посрещнат нуждите на растящото ни население. Ето защо за моя режим беше тъй важно да подсигуря съюза със Земята, за да може утрешният ден да бъде по-светъл, а идните поколения да не мрат от глад. Това, народе мой, е бъдещето, което само аз мога да ви предложа. А не този киборг, тази самозванка, тази измамница! — Гласът на Левина се изпълни с гняв и тя замълча, за да се овладее. — Аз съм вашата кралица, а вие сте моят народ. За мен е привилегия да ви поведа към ново, светло бъдеще.
Техникът спря записа. Тялото на Каи запулсира болезнено, когато отново стана господар на себе си. Той скочи на крака и нападна Левана:
— Аз не съм безмозъчен инструмент, който да ползвате за вашата пропаганда!
Кралицата свали воала си и го подаде на Еймъри.
— Успокойте се, любими. Говорихте тъй красноречиво. Несъмнено сте впечатлили народа.
— Синдер ще разбере, че това е измама! Ще се досети, че сте ме контролирали!
Очите на Левана блеснаха гневно.
— Че какво ме интересува какво мисли Синдер? Нейното мнение, както и вашето, не са от значение. — Тя щракна с пръсти към стража. — Свърших с него. Отведи го обратно.
Глава тридесет и осма
Щом отрядът от гвардейци отведе императора, Левана влетя от студиото в контролната зала.
— Редактирайте записа и го пуснете във всички сектори, където изтече съобщението на киборга. Внимателно следете мониторите в тези райони. Искам доклади на всеки час как се приема излъчването. Какво е положението в момента във външните сектори?
— В тридесет и един сектора има ограничени бунтове — отвърна една жена. — Гражданите отказват най-вече да спазят вечерния час, но са регистриране и няколко нападения срещу войници.
— Забелязахме също — добави един мъж, — че в селскостопанския сектор кражбите са се увеличили. Някои от работниците се върнаха на полето и сега събират храна за себе си. И в двата сектора стражите са обезвредени.
Левана изсумтя.
— Изпратете допълнителни части във всички сектори, в които има признаци за метеж. Незабавно трябва да потушим размириците. И да намерим киборга!
Тя за миг се вгледа в мониторите, но мислите й бяха далеч оттук. Кръвта в жилите й кипна и тя отново се видя в Ню Бейджин, когато момичето притича покрай нея с онази раздърпана, кална сребриста рокля. Видя я как се препъна по стъпалата и се изтърколи в градините. Грозният й метален крак се откъсна от глезена и обаянието й избликна върху нея с пълната си сила, взе да пука като електричество и да се разлива от тялото й като горещи вълни в пустинята.
В своята неопитност момичето просто бе извикало един пресилено разхубавен образ на самата нея и по този начин се бе превърнало в Чанъри. Нейната майка. Изтезателката на Левана.
Левана и досега виждаше сестра си като на снимка, запечатана в паметта й. Омраза, която от години не я бе измъчвала, се разля по вените й. В очите й пламна ярост и я заслепи.
Селена. Тя трябваше да умре преди тринадесет години, но ето че беше пагубно жива. И както Левана още тогава се страхуваше, се канеше да й отнеме всичко. Всичко, за което се бе трудила с пот на челото.