— Може и да не ги подминаваме — рече Трън. — Няма ли как да блокираме пероните под тези сектори и така да уловим в капан всеки, който е вътре? Така ще минем безпроблемно и ще им попречим да ни проследят и да ни хванат в капан в тунелите.
Синдер потупа с пръст долната си устна.
— Може би ще стане, но с какво да ги блокираме?
— В този сектор не се ли произвеждат строителни материали? — попита Скарлет и посочи сектора с име ОС-6: Общо строителство. — Може би там ще се намери нещо, което да ни свърши работа.
Синдер се обърна към един от миньорите:
— Ще натоваря вас с тази задача.
Горд, мъжът тупна с ръка сърцето си.
— Разбира се, Ваше Величество. Ще вземем няколко миньорски колички, за да превозим материалите.
— Отлично. — Като се опитваше да скрие смущението си от назоваването на титлата й, Синдер се обърна към групата.
Вълка застина — едва забележима промяна, от която Синдер се разтревожи.
— Какво има?
Той понечи да разтърси глава, но спря и се навъси още повече. Обърна проницателните си очи към прозореца. Екраните върху купола отново се бяха умълчали.
— Стори ми се, че… надушвам нещо.
Космите по врата на Синдер настръхнаха. Ако беше друг, а не Вълка, тя щеше да му се изсмее. Но той имаше неестествени сетива и досега инстинктът му никога не ги бе подвеждал.
— Какво нещо?
— Не мога да определя. Има много тела тук, много миризми. Но усетих нещо… — Той сви юмруци. — Наблизо има човек. Човек, който беше на покрива в Ню Бейджин.
Сърцето на Синдер лудо затуптя. — Каи!
Но как? Вълка със сигурност би познал Каи.
Тогава вероятно е някой от кралските стражи, които ги бяха нападнали.
Ико грабна портскрийна — апарат, който смая хората тук — и изключи холографа.
Остър писък оглуши улиците отвън.
Синдер изтича до прозореца и се долепи до стената, готова да се скрие. Трън застана до нея и прошепна:
— Скрий се.
— Ти се скрий.
Но нито един от двамата не помръдна.
С нарастващ ужас Синдер наблюдаваше разиграващата се сцена навън. По улиците маршируваха безкрайни редици войници, а с тях вървяха поне половин дузина чародеи.
Една бяла роба привлече вниманието й и стомахът й се сви. На ръба на фонтана, там, където неотдавна беше стояла тя, се бе изправил чародеят Еймъри. С красивото си лице и гордата си осанка, той се държеше като принц.
Нови и нови гвардейци се изливаха от тесните улички, които като спици на колело тръгваха от площада. Твърде много войници, за да бъде потушен един нищожен бунт в малък миньорски сектор.
Синдер прехапа устни.
Те знаеха, че тя е тук.
Гвардейците измъкваха хората от домовете им и като говеда ги редяха около фонтана. Синдер позна мъжа, когото стражите бяха пребили. Той още беше в синини и накуцваше. Видя и възрастната жена, която години наред бе заделяла храна от мижавите си дажби и бе предложила да я подари на всеки, който ще участва в боя в Артемизия. Там беше и дванадесетгодишното момче, което цяла сутрин с примряло лице вървеше по дирите на Ико.
— Изкарват всички на площада — прошепна Маха, докато надничаше през съседния прозорец. — Едва ли ще оставят и тези сгради. — Лицето й грееше пламенно, когато отстъпи назад. — Всички трябва да се скриете. Ние ще се предадем. Може и да не претърсят горните етажи, ако решат, че всички са излезли.
— Те няма да спрат претърсването — каза Синдер.
Маха стисна ръката й:
— Тогава се скрийте добре! — И прегърна силно Вълка. Той се приведе и кокалчетата на ръцете му побеляха, когато я притисна до себе си.
Вратата на фабриката на първия етаж се отвори с трясък. Синдер подскочи. Да можеше да грабне Маха и да я накара да остане, но дребната жена се откъсна от прегръдките на сина си и тръгна надолу с вдигната глава. Останалите лунитяни я последваха. Сякаш всички единодушно бяха решили, че най-важното е да не открият Синдер.
Хладни тръпки полазиха по гърба й, докато ги гледаше как слизат надолу.
Не след дълго се чуха стражите, които изкрещяха някакви заповеди, а после Маха заяви със спокоен глас, че не са въоръжени и слизат по своя воля. Малко след това войниците ги подкараха към площада с насочени към гърбовете им оръжия.
— Ами Уинтър? — възкликна Скарлет.