Синдер се обърна с ококорени очи към нея. Бяха оставили принцесата в къщата на Маха, смятайки, че това е най-скришното място за нея, а сега…
— Аз мога да отида — предложи Ико. — За разлика от вас мен не могат да ме усетят.
Синдер стисна устни и се замисли. Искаше Ико да бъде до нея, защото тя единствена от сподвижниците й не можеше да бъде манипулирана. Но точно поради тази причина беше единствената, която можеше да стигне невредима до принцесата.
— Внимавай — съгласи се накрая. — Измъкни се през товарната рампа.
Ико кимна отсечено, а след това изчезна.
Разтреперана, Синдер се огледа. Бяха останали тя, Трън, Вълка и Скарлет. От толкова далеч не можеше да усети биоелектричеството на чародеите сред тълпата, затова беше сигурна, че и те не могат да уловят нито нея, нито приятелите й тук, но това никак не я утешаваше.
Лунитяните бяха дошли за нея. Тя нямаше къде да избяга. Нямаше къде да се скрие.
Нещо повече, никак не беше сигурна, че иска да се крие. Хората на площада й бяха гласували доверие. Как да ги изостави?
Гласът на Еймъри стигна до ушите й. Говореше спокойно, без да вика, но звукът отекваше в каменните стени на фабриката и се издигаше нагоре. Синдер нагласи аудиоинтерфейса си, за да не изпусне нито дума:
— Жители на сектор „Реголитни мини девет“, събрани сте тук, за да понесете последствията от незаконните си действия. С укриването и помощта на известни престъпници ние ви признаваме за виновни в тежко предателство срещу короната. — Той замълча, за да може въздействието на думите му да бъде почувствано с пълна сила. — Присъдата за това престъпление е смърт.
С изопнато до краен предел тяло, Синдер пак надникна през прозореца. Събраните в спретнати групи хора бяха принудени да коленичат. На площада имаше над две хиляди души, без ония, които изпратиха до съседните сектори. Коленичилите им фигури изпълваха улиците, докъдето поглед стигаше.
Еймъри нямаше да убие всички. Не би посмял да намали производителната сила на Луната тъй драстично.
Дали?
Еймъри огледа насъбралото се множество, а в това време статуята на Левана бдеше над тях като горда майка. От двете страни на фонтана стояха двама стражи. Синдер позна червенокосия и се запита дали точно него беше надушил Вълка. Останалите гвардейци с брони и шлемове бяха пръснати и мушкаха хората със заредените си автомати. Чародеите, прибрали ръце в ръкавите си, се бяха смесили с тълпата.
Синдер изпрати мисълта си, докъдето можа. Опита се да стигне до енергията на Еймъри. Ако успееше да го овладее, можеше да го принуди да помилва хората, да ги остави на мира.
Но, уви, той беше твърде надалеч.
Ядоса се, като си помисли, че Левана ще успее да стигне с дарбата си толкова далече. Щеше да контролира Еймъри оттук, и не само него, а и всички останали. Синдер не я беше грижа, че цял живот леля й бе упражнявала обаянието си. Тя трябваше да стигне нейната сила. Трябваше да може да защити хората, които я защитиха.
Задъхана, насочи вниманието си към стражите, които стояха под прозореца. Тях поне успя да усети, но те вече бяха под контрола на един от чародеите.
Страхът плъзна в жилите й. Трябваше да помисли.
В ръката си все още държеше пет куршума. Трън и Скарлет също имаха оръжие. Тя щеше да улучи най-близките стражи, а може би дори и някой чародей, но така щяха да издадат скривалището си.
А и щом Еймъри осъзнаеше, че е под нападение, щеше да направи щит от хората.
Дали да рискува?
Дали имаше друг избор?
— Но Нейно Величество е готова да ви предложи амнистия — продължи Еймъри, съсредоточил черните си очи в тълпата. — Животът на всички ви ще бъде пощаден. — Устните му се извиха нагоре в мила усмивка. — Трябва само да ни кажете къде сте скрили киборга.
Глава четиридесета
Синдер захапа юмрука си с всичка сила, за да не закрещи. Усещаше погледите на приятелите си върху себе си, но не смееше да ги погледне в очите.
— Не бива да излизаш навън — прошепна остро Скарлет. Беше видяла как нерешителността плъзва по лицето на Синдер.
— Не мога да ги оставя да умрат заради мен — прошепна тя в отговор.
Една ръка я сграбчи и я отмести от прозореца. Вълка я изгледа ядно. Добрият, гневен Вълк, чиято майка беше долу с останалите.
Тя донякъде очакваше Зеев да я издаде, но вместо това той я стисна силно за раменете.