— Никой не умира заради теб. Ако днес умре някой, то ще бъде, защото най-сетне тези хора имат в какво да вярват. Дори не си помисляй да им го отнемеш.
— Но аз не мога…
— Синдер, я се съвземи — обади се Трън. — Ти си сърцето на тази революция. Ако сега се предадеш, всичко ще свърши. И знаеш ли какво? Тя и бездруго ще избие тези хора, просто за да е сигурна, че това няма да се повтори.
Проехтя изстрел и тя извика. Вълка затисна устата й, но Синдер се измъкна и се хвърли на прозореца.
Пред погледа си виждаше бели петна. След това я заслепи огненочервена ярост.
На площада в краката на Еймъри лежеше мъж, а кръвта бе изпръскала земята. Синдер не виждаше кой е мъжът, но това беше без значение. Един човек беше умрял. Заради нея.
Еймъри огледа уплашените лица на хората в предните редици и се усмихна любезно:
— Пак ще ви попитам. Къде е Лин Синдер?
Хората стояха, вперили очи в земята. Никой не поглеждаше към чародея. Никой не поглеждаше към растящата локва кръв. Никой не продумваше.
Отвътре Синдер пищеше. Изстрелът още отекваше в съзнанието й, аудиоинтерфейсът й го повтаряше до безкрай, отново и отново. Тя запуши ушите си, разтреперана, бясна.
Щеше да убие Еймъри. Щеше да го унищожи.
Нечие тяло се притисна в гърба й. Скарлет я прегърна и сгуши лицето си във врата й. Хем да я държи, хем да я утешава, помисли си Синдер и не се отдръпна. Но не почувства утеха.
Долу Еймъри посочи една жена в седмата редица — изборът му нарочно беше хаотичен, за да всее страх във всяко сърце. Един от стражите произведе нов изстрел. Жената потрепери и се свлече до съседа си.
Тръпка премина през тълпата.
Синдер изхлипа. Скарлет я стисна още по-здраво.
Колко време щяха да продължат разстрелите? Колко време щеше да издържи, без да предприеме нещо?
— Достатъчно е само някой да ми каже къде се е скрила — обади се Еймъри — и това ще бъде краят. Ще ви оставим да живеете спокойно живота си.
Нещо мокро се стече по врата на Синдер. Скарлет плачеше и цялата се тресеше. Но все така здраво стискаше приятелката си.
Синдер искаше да отвърне поглед, но се застави да не го прави. Смелостта на хората я ужасяваше. Усети, че се моли някой да я издаде, за да се сложи край на ужаса. И изборът вече да бъде нечий друг.
Трън стисна ръката й. Вълка препречи пътя й от другата страна и тримата се превърнаха в нейни тъмничари и спасители. Те споделяха ужаса й, но никой от тях не разбираше отговорността, която я гризеше отвътре. Тези хора вярваха, че тя ще се бори рамо до рамо с тях, за да им даде обещаното бъдеще.
Нима имаше значение, че те са готови да умрат за каузата й? Нима имаше значение, че са готови да пожертват живота си за нейния успех?
Тя нямаше отговор.
Нямаше отговор.
Пред очите си виждаше единствено ослепителни проблясъци. В ушите й звучаха изстрелите.
Еймъри посочи нова жертва и колената на Синдер омекнаха. Беше момчето, захласнало се по Ико.
Синдер пое дъх, за да извика, да спре екзекуцията, да изпищи…
– Не!
Еймъри вдигна ръка.
— Кой се обади?
Няколко редици зад момчето едно момиче неудържимо заплака.
— Не, моля ви! Моля ви, пощадете го! — Беше горе-долу на възрастта на Синдер. Вероятно сестра му.
Ново вълнение премина през тълпата. Няколко човека наоколо хвърлиха презрителни погледи на момичето, но това не беше честно. Тя не познаваше Синдер. Защо да защитава някой чужд, а не брат си, когото обичаше?
Еймъри вдигна вежди:
— Готова ли си да издадеш къде се крие киборгът?
— Маха Кесли — заекна момичето. — Маха Кесли приюти киборга.
Еймъри помръдна леко пръсти и стражът, който държеше момчето на мушка, свали автомата.
— Къде е тази Маха Кесли?
Маха се изправи, преди някой друг да бе принуден да я предаде — колона сред коленичилата тълпа.
— Тук съм.
Вълка се задъха.
— Ела отпред! — нареди Еймъри.
Маха тръгна покрай съседите и приятелите си с крехките си, но изправени рамене. За краткото време, в което Синдер я познаваше, в осанката й бе настъпила промяна. При срещата от първия им ден тя беше една победена, уплашена жена с превити рамене. Но сега срещу главния чародей на кралицата стоеше друга жена.