Тази промяна още повече уплаши Синдер.
— На кой номер живееш? — попита Еймъри.
С твърд глас Маха му даде номера на къщата си.
Еймъри посочи капитана на стражите и една чародейка. Те излязоха напред и повикаха още един страж. После тръгнаха към къщата на Маха.
Еймъри обърна поглед към майката на Вълка.
— Ти ли подслони киборга Лин Синдер?
— Не съм чувала това име. Единственият киборг, когото познавам, се казва принцеса Селена Блекбърн и тя е истинската кралица на Луната.
Тълпата се раздвижи. Хората вдигнаха глави. Изпънаха рамене. Ако бяха забравили защо рискуват живота си за една непозната, Маха им го бе припомнила.
Еймъри се изсмя. Кръвта в жилите на Синдер се вледени.
Маха вдигна две ръце над главата си, за да могат всички да видят. Сетне хвана десния си палец и го дръпна силно назад.
Дори отвътре Синдер чу изпукването, а след него и вика на Маха. Все едно беше дали Еймъри я бе принудил да си счупи палеца, или само да го изкълчи. Тя беше взела решение.
В следния миг Синдер се вмъкна в умовете на приятелите си и ги застави да се отдръпнат от нея.
Обърна се. Скарлет, Трън и Вълка я гледаха тревожно.
Вълка първи се опомни:
— Синдер, недей…
— Тази революция е на хората, не моя. Вълк, идваш с мен. Ще държа съзнанието ти под контрол, но не и тялото ти, точно както направихме в Артемизия. Трън, Скарлет, вие оставате тук. Дръжте на мушка Еймъри и другите чародеи, но не стреляйте, ако нямате добра видимост. Иначе напразно ще се издадете.
— Синдер, недей — изсъска Скарлет, но Синдер вече бе тръгнала, принуждавайки Вълка да я последва.
Той изръмжа.
— Налага се, Вълк — рече тя, докато се спускаха към втората площадка. Отвън, зад дебелите стени на фабриката, Маха отново извика сподавено от болка. — Не мога да стоя със скръстени ръце.
— Той ще те убие.
— Няма, ако ние го убием първи. — Тя взе на бегом последните стъпала и спря да си поеме дъх. Провери дали държи под контрол биоелектричеството на Вълка, за да не могат чародеите да го манипулират, сетне бутна вратите на фабриката. Третият вик на Маха я прониза като нож в гърдите. Един поглед й стигна да разбере, че три от пръстите на Маха бяха осакатени завинаги. По свитото й от болка лице се стичаха сълзи.
— Ето ме — извика с пълен глас Синдер. — Намерихте ме. Сега я пуснете.
Всички войници като един завъртяха автоматите си към Синдер. Тя си пое дъх, готова да я направят на решето, но изстрел не последва.
Над морето от коленичили работници Еймъри се усмихна широко:
— И тъй, самозванката най-сетне ни удостои с присъствието си.
Тя стисна юмруци и тръгна решително към него. Автоматите я последваха. А също и Вълка, чиято енергия пращеше.
— Много добре знаеш, че казвам истината. Ето защо Левана е тъй твърдо решена да ме убие. — Тя насочи мислите си към хората наоколо, но умовете им бяха овладени. Очакваше го.
До нея стоеше един обучен убиец, а двама умели стрелци пазеха гърба й. Трябваше да стигнат.
Синдер доближи първите редици.
— Дойдохте да ме заловите. Ето, тук съм. Сега освободете всички.
Еймъри наклони глава. Огледа момичето от главата до петите и я накара да се почувства като лесна плячка. Синдер изобщо не приличаше на кралица със сивите си дрехи, с металната ръка и тежките ботуши, с рошавата конска опашка и, много вероятно, с обилното количество мръсотия по лицето.
— Представи си колко по-различно биха се развили нещата — рече той и слезе от фонтана, — ако беше избрала да овладееш умовете на тези хора преди нашето пристигане. Вместо това ти си ги оставила да се носят в океана на собствената си слабост. Направила си от тях мишени, а след това не си даде труда да ги защитиш. От теб не става владетел на Луната.
— Защото бих предпочела хората ми да бъдат свободни, вместо да живеят във вечна манипулация?
— Защото не си в състояние да вземеш решенията, които една кралица трябва да взема за доброто на целия си народ.
Тя скръцна със зъби.
— Единствените хора, които са се облагодетелствали от режима на Левана, са алчните благородници в Артемизия. Левана не е кралица. Тя е тиранин.
Еймъри кимна, сякаш се съгласяваше с нея:
— А ти — прошепна — си никоя.
— Аз съм истинската владетелка на Луната. — Синдер изрече думите с всичката убеденост, на която беше способна, но те пак прозвучаха глухо, празно. Малко след пристигането си главният чародей на кралицата беше съсипал всичко, което бе постигнала в този сектор. С едно движение на пръстите си, Еймъри беше отнел силата й и беше проснал хората в краката си.