— Ти си едно дете, което си играе на война, и си твърде наивна, за да разбереш, че вече си изгубила.
— Аз дойдох, за да се предам. Ако това означава, че трябва да изгубя, за да живеят хората тук свободно, така да бъде. Но ти явно не разбираш, че не става дума за мен. Става дума за народа, който твърде дълго време живее в робство. Управлението на Левана е към края си.
Усмивката на Еймъри се разтегна. Зад него водата от фонтана се лееше и хвърляше пръски наоколо.
Зад Синдер Вълка се наежи, готов да се бие.
Еймъри разтвори ръце към тълпата:
— Нека се знае, че на този ден самозваната принцеса се предаде на Нейно Величество кралицата. Тя ще получи бърза и справедлива присъда за престъпленията си. — Очите му светнаха. — Аз ви обещах, че животът ви ще бъде пощаден, ако някой издаде скривалището на киборга. — Той цъкна с език. — Срамота е, че никой не пожела да го стори.
Проехтя изстрел. Тялото на Синдер се разтресе от ударната вълна.
Не разбра откъде дойде изстрелът. Видя кръв, но не знаеше чия е.
В следния миг колената на Маха се огънаха и тя падна по очи върху твърдата земя. Трите деформирани пръста останаха да стърчат над главата й.
Все още замаяна от ужас, Синдер гледаше с широко отворени очи тялото на Маха, без да може да си поеме дъх. Без да може да помръдне.
Чу как Вълка си пое въздух. Енергията му кристализира в нещо безмълвно и чупливо.
Светът се закрепи несигурно на върха на игла. Притихнал. Непонятен.
Отново се чу изстрел, този път по-надалеч, и звукът измести оста на света. Еймъри изграчи и политна назад. Едно кърваво петно се появи на бедрото му. Очите му пламнаха и се извърнаха към фабриката. Последва друг изстрел и куршумът уцели фонтана зад него.
Вълка изрева и се хвърли напред. Най-близкият страж се изпречи на пътя му, но се забави и не можа да стреля. Вълка го цапна като досадна муха и с оголени зъби се спусна към Еймъри.
Настана хаос от шумове и тела. Всички граждани, които трябваше да бъдат на страната на Синдер, скочиха на крака и се опитаха да се докопат до нея и Вълка. Тръшнаха я на земята. Тя изгуби Вълка от поглед. Още изстрели.
Синдер заби юмрук в нечия челюст, превъртя се веднъж и се изправи. Зърна една червена роба, вдигна ръка и стреля. Почака колкото да види, че чародеят се просна назад, и потърси нова мишена, но така и не можа да стреля отново. Няколко ръце я уловиха, задърпаха я и я свалиха по гръб на земята.
Синдер се замята под ръцете, духна един кичур коса от лицето си. Зърна Вълка, който също бе прикован към земята от дузина мъже. Бяха затиснали ръцете и краката му, а лицето му беше навряно в пепелта. Телата на двама стражи и един миньор лежаха недалеч от него.
Еймъри надвисна над Вълка, запъхтян, а от вечната му усмивка нямаше и помен. С една ръка притискаше раната на крака си.
— Изстрелите идват от фабриката. Изпратете един отряд да я претърси и вържете тия двамата, преди да са направили още някоя поразия.
Синдер се опита да се измъкне. Ако успееше да вдигне ръка и да се прицели…
Някой изви ръцете на гърба й и й сложи белезници. Тя изпищя от болка, когато едва не прекършиха рамото й. Вдигнаха я на крака, тя се закашля от прахоляка. Цялото тяло я болеше.
Огледа се, търсейки помощ, но беше посрещната от безизразни лица.
Тя се изсмя презрително, предизвикателно, когато с Вълка бяха принудени да коленичат пред разярения чародей. Виеше й се свят от омраза, но когато мислите й се поуспокоиха, агонията на Вълка я връхлетя с пълната си сила.
Той беше обзет от дълбоко страдание, сърцето му беше разбито и Синдер си спомни, че тялото до него е на майка му.
Тя потръпна и извърна очи. Забеляза, че чародеят в червената роба не мърда. По-нататък лежеше още един с черна униформа, който, изглежда, също беше мъртъв.
Това беше равносметката. Двама чародеи и двама убити стражи и раненият Еймъри. Ето това беше получила срещу живота на Маха и смелата смърт на други двама невинни граждани.
Повече ядосана, отколкото уплашена, Синдер подхранваше омразата си от мъката на Вълка и ужаса от безизразните лица край нея — всички тези хора бяха използвани като марионетки.