Синдер вярваше в онова, което каза във фабриката. Левана можеше да я убие, но тя знаеше, че смъртта й няма да бъде краят. Тази революция вече не беше нейна.
Глава четиридесет и първа
— Идват — озъби се Скарлет и се отдръпна от прозореца. Първият й изстрел уцели Еймъри твърде ниско в бедрото, макар да се беше мерила в главата му. Вторият отиде нахалост и удари фонтана, а сетне тълпата се сгъсти и повече не можа да стреля. Чу поне три изстрела от Трън, но не знаеше дали е имал повече успех.
Долу на площада Синдер и Вълка бяха като свине в кланица и двамата с Трън щяха да последват съдбата им, ако не побързаха да си оберат крушите оттук.
Трън грабна шлема, който бе задигнал от стража, и си го нахлупи на главата, превръщайки се от приятел във враг. Скарлет се молеше трансформацията да убеди и лунитяните.
— Дай ми пистолета си! — Тя се поколеба за миг, сетне му го подаде. Трън го пъхна на кръста, стисна я за лакътя и я повлече надолу по стълбите.
Бяха стигнали първата площадка, когато на приземния етаж се чу тропот от стъпки.
— Намерих единия! — извика Трън, а Скарлет подскочи уплашена. Той допря пистолета в главата й и я поведе по стълбите. Четирима стражи ги наобиколиха. — Имаше двама стрелци. Другият сигурно е избягал, но най-добре проверете горните етажи. Аз залових тази.
Скарлет се задърпа, уж да се измъкне, но Трън важно-важно я помъкна към вратата. Мъжете се втурнаха нагоре по стълбите. Щом се скриха, Трън се извърна и я пусна. Двамата изтичаха към задния изход и оттам — на уличката зад фабриката.
Ако се съдеше по мъртвешката тишина, която изпълваше купола, краткото сражение беше свършило.
Трън пое в обратната посока, но Скарлет го хвана за ръката.
— Почакай!
Той се обърна безчувствено назад, но може би това се дължеше на маската.
— Трябва да се опитаме да им помогнем.
Той се намръщи.
— Нали видя колко лесно повалиха Синдер и Вълка? И си мислиш, че ние с теб ще можем да направим нещо, за да им помогнем?
Не мислеше. Честно казано, не мислеше.
Но ако се откажеха, без дори да са опитали…
— Дай ми пистолета — рече тя и протегна ръка.
Трън я зяпна.
– Дай ми пистолета!
Той изсумтя, измъкна пистолета и го тръшна в ръката й. Скарлет му обърна гръб, без да знае дали капитанът ще я последва. Той тръгна след нея. Скарлет понечи да си нахлупи червената качулка, но си спомни, че все още е облечена с бозавите работнически дрехи.
Когато завиха зад първия ъгъл, площадът се откри пред погледа им. Хората, които се бяха надигнали, за да повалят Синдер и Вълка, отново коленичеха, спокойни, сякаш нищо не се бе случило.
Колко ли време, питаше се Скарлет, щеше да трябва на стражите да претърсят фабриката? Дали не беше полудяла, задето стоеше тук, вместо да се обърне и да побегне?
Пистолетът беше топъл, дръжката остави следи по дланта й. Преди оръжието й даваше чувство за сигурност, но вече знаеше колко лесно лунитяните могат да го обърнат срещу нея.
Ако обаче успееше да се промъкне по-близо, колкото да стреля един-два пъти, нямаше да пропусне.
Докъде ли можеше да стигне, преди да я усетят? Дали човешкото множество щеше да я прикрие, или и тя щеше да стане жертва на същата манипулация още щом приближеше? Не знаеше как действа дарбата и колко уязвима е тя самата. Да беше разпитала Синдер по-подробно.
Придвижваха се крадешком. Трън я следваше смълчан.
Скарлет спря, когато успя да различи Вълка и Синдер сред враговете им. Ръцете и на двамата бяха вързани на гърба. Вълка беше отпуснал рамене и гледаше в земята.
Не, осъзна тя и потръпна. Гледаше Маха.
В душата й пламна гняв. Лунитяните бяха отнели всичко на Вълка. Свободата, детството и цялото му семейство, а той не беше сторил нищо, нищо, с което да заслужи тази участ.
Скарлет копнееше да отмъсти за него. Да го отведе далеч от това прашно място. Да го дари с живот със сини небеса, домати и покой.
Тя стисна здраво пистолета и усети познатия допир на спусъка.
Но разстоянието беше значително. Имаше голяма вероятност да уцели свой оттук.
С разтуптяно сърце Скарлет огледа тясната уличка, като се опитваше да съобрази колко крачки още ще направи, без да я видят. На една от стените на фабриката имаше врата, където можеше да се прикрие. Но най-много се страхуваше, че лунитяните ще я усетят, преди да са я видели.