Скарлет въздъхна леко, вдигна пистолета и се прицели в сърцето на Еймъри. Задържа го на прицел три секунди, сетне изсумтя и свали дулото. Права беше. Разстоянието беше голямо.
Отново си помисли да се придвижи напред. И отново се поколеба.
И тогава забеляза промяната в стойката на Вълка. Той извърна глава към нея.
Промяната беше почти незабележима. Изобщо не я погледна. С нито едно движение не издаде, че е доловил мириса й сред всичките тези хора. Но Скарлет знаеше, че е така. В раменете му се чувстваше напрежение, което допреди миг липсваше.
Сърцето й подскочи. Представи си как я залавят. Вълка вижда как опират пистолет в главата й. Вълка е безпомощен, когато й подават секирата. Вълка, чиято майка току-що бе убита пред очите му, а той с нищо не можа да й помогне.
Скарлет се разтресе при спомена за смъртта на баба си, сякаш върху нея се бе стоварил чук. Спомни си отчаянието, което я бе погълнало. Яростта и омразата. Безконечното самоизтезание, че е трябвало да предотврати смъртта й.
И фаталната невъзможност да стори това.
Точно както Вълка не бе успял да защити Маха. Точно както нямаше да успее да защити и нея.
Не можеше да му причини тази болка.
Скарлет стисна очи и преглътна напиращия вик.
Сдържай се, Скарлет, каза си тя. Сдържай се.
Свали пистолета и отстъпи назад. Вдигна очи към Трън и видя болката, която се бе впила в чертите на лицето му. Той й кимна с разбиране.
Спокойният глас на Еймъри се понесе към тях:
— Лин Синдер, ти ще бъдеш съдена и екзекутирана за престъпления срещу короната. Единствено по милостта на кралицата ще пощадя живота на останалите. Но помнете, че всеки, който бъде заловен да обсъжда киборга и предателските й кроежи или пък се заеме с подривна дейност, ще получи бързо наказание.
Скарлет хвърли поглед назад точно навреме, за да види как един страж блъсна грубо Вълка в гърба, а сетне двамата със Синдер бяха отведени. — Принцесо! — извика Ико толкова силно, колкото се престраши, макар че като се замислеше, никак не беше силно. — Принцесо, къде си? — И за трети път претършува всяка стая в къщата. Уинтър я нямаше нито в шкафовете, нито в гардеробите. Нямаше я под леглото на Маха. Нямаше я в малката баня, нито в…
Е, това беше. Другаде човек нямаше къде да се скрие.
Къщата наистина беше малка, а Уинтър я нямаше.
Ико се върна в дневната. Вентилаторът в гърдите й бучеше, а въздухът излизаше през порестата тъкан на врата й. Беше тичала насам, като се мушваше ту тук, ту там в изоставените къщи и сега беше прегряла.
Дали войниците са открили Уинтър? Дали беше закъсняла?
Ико не знаеше. Застави се да поспре и да систематизира информацията, с която разполагаше.
Копоите на Левана се намираха в РМ-9. Бяха изкарали от домовете им всички хора и андроидът беше относително сигурен, че едва ли се канят да им организират забава.
Доколкото й беше известно, Синдер и останалите бяха във фабриката, но нямаше как да разбере дали са живи, преди да ги види отново.
Нямаше представа къде е принцеса Уинтър.
Ико обмисли възможностите си. Най-логичната стъпка беше да се върне крадешком при Синдер във фабриката, но така щеше да се изложи на опасност. Това не я плашеше толкова, колкото страха да не попадне в ръцете на врага. Лунитяните не знаеха много за андроидните системи, но ако успееха да изследват софтуера й, щяха да открият куп конфиденциална информация за Синдер и стратегията й.
Можеше да изчака приятелите й да се завърнат живи и здрави, но тази възможност противоречеше на базисното й програмиране. Тя мразеше да бъде непотребна.
Ико още разсъждаваше, когато чу тежките стъпки пред външната врата и се стресна. Хукна към кухнята и се скри в един шкаф.
Вратата се отвори шумно. Някой влезе и Ико долови малките разлики в стъпките. Трима души се вмъкнаха в къщата.
В дневната спряха.
Мъжки глас рече:
— Базата данни потвърждава, че това е домът на Маха Кесли.
Краткото мълчание се наруши от женски глас:
— Усещам някой, но енергията е много слаба. Може би я приглушава някаква бариера.
Ико се намръщи. Но как така са я усетили? Синдер винаги твърдеше, че не може да бъде открита с лунната дарба, защото не произвеждаше биоелектричество.